Конференцията по транспортна инфраструктура вече е част от календара на PIARC

д-р инж. Христо Грозданов, катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, УАСГ и д-р инж. Иван Кацаров, изпълнителен директор на БФТИ

д-р инж. Христо Грозданов, катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, УАСГ и д-р инж. Иван Кацаров, изпълнителен директор на БФТИ

През октомври ще се проведе XII-та „Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие“. Преди да преминем към предстоящото издание, бихте ли казали накратко какви са впечатленията Ви от последното издание през 2018 г.?

Д-р инж. Христо Грозданов: Миналата конференция беше най-добрата досега, във всяко едно отношение. Присъстваха 366 човека от над 20 различни държави. Имаше сериозно представителство от правителствения и неправителствения сектор, бизнеса, включително правителствения сектор от други държави. Конференцията беше на много високо ниво и успяхме да постигнем целта си – всяка следващата година да е по-добра от предходните.

Д-р инж. Иван Кацаров: Нещо много положително от миналогодишното издание на конференцията беше присъствието на представители от Световната пътна асоциация – PIARC. Експертите от PIARC останаха с много добри впечатления от нивото на организация на конференцията и темите, които бяха обсъждани. Успяхме да влезем в полезрението на Световния пътен форум и вече сме включени в официалния календар на Световната пътна асоциация.

Какво предстои през тази година? Споделете кои ще са новостите и акцентите на XII-тото издание?

Д-р инж. Грозданов: Новото през тази година, което инж. Кацаров вече загатна в предния въпрос, е, че конференцията става част от календара на Световната пътна асоциация. Да сме част от календара на PIARC, е моя дългогодишна мечта и се радвам, че с помощта на колегата успяхме да я реализираме, от друга страна това е изключително престижно и показателно за нивото на нашата конференция, защото в световен мащаб тази година има само 12 конференции, които са подкрепени от PIARC, и нашата е една от тях. Световната пътна асоциация е най-престижната неправителствена организация на световно ниво, която не би подкрепила форум или идея, които нямат стойност.

Споделете малко повече за Световната пътна асоциация (PIARC) и връзката на асоциацията с Български форум за транспортна инфраструктура (БФТИ).

Д-р инж. Кацаров: PIARC е създадена през 1909 г., като България е една от държавите основателки. От 1908 г. в Париж, когато се състои първият Световен пътен конгрес, досега, на всеки 4 години, асоциацията организира и провежда събитието. В асоциацията членуват 121 държави, може вече да са станали повече, с над 46 национални комитета. Националният комитет е организацията, която представлява PIARC на местно ниво в съответната държава-членка. През 2018 г. Българския форум по транспортна инфраструктура влезе във връзка с PIARC. През октомври 2018 година, с подкрепата на Агенция „Пътна инфраструктура“, на официална церемония в Йокохама, Япония, БФТИ беше припозната като официалния Национален комитет на България към Световната пътна асоциация. PIARC е организация, която разполага с огромна експертиза и научна база, за която в момента работят над 2500 експерти на световно ниво. Тя работи на база на 4-годишен стратегически план, в който те определят теми и основни направления, които следва да са интересни и актуални през следващите 4 години.

Сформират се комитети и работни групи, които работят по съответните направления, заложени в плана. В нашия Национален комитет, в лицето на БФТИ, в съответствие с номенклатурата на PIARC, създадохме технически комитети – технически комитет по пътна безопасност, технически комитет по настилки, комитет по мостове, по икономика, по земни работи – теми, които пряко вълнуват нашия бранш. Нашите комитети, които ще работят в пряка връзка с PIARC, ще предоставят научен продукт с принос за повишаване на качеството на средата. Идеята е всеки един от тези комитети в следващите издания на конференцията да показва принос в своята област. Всъщност конференцията е трибуната, от която ние може да говорим по актуалните теми. 

Д-р инж. Грозданов: Бих добавил още, че научните разработки на нашите комитети стават част от базата данни на Световната пътна асоциация и нашите специалисти могат да бъдат припознати от други специалисти, които работят в PIARC. Това е важно както за държавата, така и за науката ни. Реално зад всяка една тема, която се обсъжда на конференцията, стоят години труд на хората. Искаме да направим симбиозата между науката, в лицето на УАСГ, и колегите от БФТИ и PIARC, а конференцията е най-добрата трибуна за целта. Ще се даде възможност на ръководители и участници в техническите комитети да споделят изводи и препоръки от работата си в съответните области.

Всяка година във форума участват редица експерти, както наши, така и от чужбина. Бихте ли споделили с читателите за някои лектори, които ще вземат участие през тази година? С какви презентации ще имат възможността да се запознаят гостите?

Д-р инж. Грозданов: Ще участват хора от техническите комитети и PIARC, както стана дума. В лицето на държавата ще има участие на г-жа Малина Крумова, директор на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". Участие ще вземе изпълнителният директор на агенцията за строителство на пътища и магистрали на Чешката република. Той е част от нашето научно жури, което рецензира докладите за конференцията. Поканили сме един колега от САЩ - Тим Силвестър, който има интересна иновативна визия за бъдещето на пътищата. Ще има участници от всички балкански държави.

Два са основните акцента, около които са обединени докладите на конференцията. Първият акцент е пътната безопасност и сме си заложили като мото „Мисия безопасни пътища“. Другият акцент е под надслов, „България и Балканите – свързаност“. Искаме да покажем къде е мястото на България и Балканите на картата на Европа и на света, чрез пътищата и транспортната инфраструктура. Затова и сме се концентрирали да работим по-тясно с държави от Балканския полуостров.

Д-р инж. Кацаров: Ще добавя и една друга тема, която пряко касае бранша, и тя е свързана с дигитализацията на сектора и дигиталната трансформация. Много важна тема, но и много необятна и непозната за голяма част от бранша, защото строителният бранш е един от най-консервативните и на едно от последните места по дигитализация. Затова смятаме да направим встъпителни доклади, които да насочат вниманието в тази посока. 

Няколко думи и за ролята на международната конференция, която се наложи като най-престижното събитие за бранша. Как провеждането на форума се отразява на бранша?

Д-р инж. Кацаров: От няколко години насам конференцията завършва със заключителен доклад, в който са изведени най-основните заключения, около които са обединени участниците и експертите. В този доклад се дават препоръки за подобряване на определени елементи, част от практиката. Миналата година по темата за пътната безопасност представихме в този доклад 13-14 точки - конкретни препоръки, за подобряване на пътната безопасност. Бяха разпратени до различни отговорни институции, които вземат решения.

В резултат на това няколко месеца по-късно излезе Постановление 16 на Министерски съвет, което във фундаменталната си част е направено на база на заключителния доклад от конференцията. Преди 4 години пък, пак след конференцията, бяха променени нормативните документи. Тоест наблюдаваме един цикъл – конференцията излиза със заключения и препоръки, те от своя страна повлияват вземането на решения за бранша, случват се промени и така до следващото издание, когато се опитваме да разширяваме този цикъл и да сме все по-полезни.

Д-р инж. Грозданов: Форумът е симбиоза между науката и бизнеса. И като казвам наука, нямам предвид разработки, които да си останат само на страниците на докладите, а за приложна наука, която е в полза на обществото. Ще дам пример с темата, която инж. Кацаров представи миналата година - модел за анализ на трафика и извеждане на прогноза за риска от пътнотранспортни произшествия (АRSA). Предстои реално да приложим модела във Велико Търново, където заедно с екип от специалисти и докторанти от Университета по архитектура, строителство и геодезия ще приложим на практика технологията, разработена само година по–рано в нашата катедра.

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти