Ключът към успеха в птицевъдния сектор е хуманното отношение към животните
д-р Петя Петкова, изпълнителен директор на Съюз на птицевъдите
Съюзът на птицевъдите в България има дългогодишна история. Бихте ли разказали за основната му дейност?
Съюзът на птицевъдите в България е юридическо лице, регистриран по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Учреден е на 27 ноември 1991 г., като професионална организация на производителите и преработвателите на птицевъдна продукция. В него членуват над 80 фирми от птицевъдния сектор. Целта на Съюза е да защитава икономическите интереси на птицевъдите, да съдейства и подпомага развитието на птицевъдството като отрасъл, да подобрява качеството и да повишава икономическата ефективност на производството на птицевъдна продукция, с цел по-пълно задоволяване потребностите на страната с яйца и птиче месо и не на последно място - увеличаване присъствието на външните пазари.
Съюзът обединява и представлява интересите на най-големите производители на яйца и птиче месо в страната, които са основните доставчици на цялата продукция в България. Нашите членове отглеждат над 90% от кокошките носачки в страната, както и домашни птици за производство на месо. Екипът ни подпомага ефективния диалог и сътрудничеството между членовете на сдружението и държавните и общински органи, местни и международни организации и институции, както и всички видове медии, с цел бързото и ефективно разрешаване на актуалните проблеми в сферата им на дейност.
Какви са предизвикателствата, пред които е изправена птицевъдната индустрия в България?
Птицевъдството се характеризира с широко застъпени механизация и автоматизация на процесите, което осигурява високоефективно промишлено производство. През последните няколко години света се променя динамично. Българската икономика и птицевъдство са поставени пред изпитание - последствията от пандемията от корона вирус, войната в Украйна, като дневният ред се ръководи от глобалната стратегия за зелена кръгова икономика на Европейския съюз. Птицевъдството е най-развития животновъден подсектор в България, като продажбите на първични птицевъдни продукти за 2021г. представляват 1млрд и 96млн лева, което е около 40% от общия брутен продукт, който се генерира в този отрасъл.
Специфичните проблеми пред различните производства са близки, но има и съществени разлики, които се обуславят от пазарните тенденции, производствени структури и епизоотичната обстановка. Традициите в производството на пилешко месо в нашата страна са добри, като днес те продължават благодарение на няколко добре развити, вертикално интегрирани предприятия, които успешно се конкурират с европейските компании на общия пазар. Тревожно е обаче съществуването на тенденцията за прилагането на нелоялни практики. Преди 10 години вносът беше с 50% по-малко, а преди 20 г. беше незначителен. След извеждането от експлоатация на конвенционалните клетки имаше големи сътресения, както на българския, така и на общоевропейския пазар. За наша радост тези проблеми вече са в историята.
Днес България има силно развито и конкурентно производство на яйца, като необходимото количество за местния пазар е напълно обезпечено. Страната ни се утвърждава постепенно, като регионален лидер по отношение на реализирането на този животински продукт. Процесът е географски балансиран, което позволява оптимизиране на транспортните разходи. Използват се съвременни технологии за отглеждане, в основната си част системи с уголемени клетки и алтернативни волиери и в по малка степен системи за подово отглеждане на птиците.
Производството на мюлари и пекински патици в България набира скорост, като се нареждаме непосредствено след Франция и Унгария в списъка на страните с най-голямо производство на втлъстен патешки дроб. Има добри перспективи за развитие, в предвид интереса идващ от външните пазари. В световен мащаб, болестите по домашните птици продължат да бъдат основният проблем за птицевъдната индустрия и нейното стратегическо бъдеще, като последиците от тях могат да бъдат много големи за производителите. Избухването на всяка болест може да се превърне в епидемия и да окаже значително неблагоприятно влияние върху световната търговия с птичи продукти.
Повишените разходи за хранене и цените на суровините, както и тяхната наличност оказват своето негативно влияние върху растежа на птицевъдната индустрия в страна ни, както и на покупателната способност на потребителите, особено след пандемията от корона вирус. Огромно предизвикателство за сектора е контрола на заболяването Високопатогенна инфлуенца по птиците. По данни на Еврейския орган по безопасност на храните, последният епидемиологичен сезон е най-тежкия наблюдаван до момента. Само за 2022 г. в Европа са унищожени над 47.7млн птици поради заболяването. България също беше силно засегната, като бяха умъртвени общо 740 979 домашни птици.
Безпрецедентно разпространение на високопатогенната инфлуенца и свързаните с нея сериозни последици за здравето на животните и хората, изисква навременно предприемане на мерки за разработване на нови стратегии за контрол, които да доведат до успешно справяне или ограничаване разпространението на заболяването. Национална стратегия за ваксинация на птиците в страната е подходящ инструмент, като следва да бъде приложена според структурата на птицевъдството в страната. Съществуват някой региони, в който рисковите фактори са по- значими, поради висока гъстота на отглежданите птици и наличието на различни видове и категории.
От 19 до 20 септември в Inter Expo Center в София се проведе конференцията Smart Poultry World. Бихте ли разказали повече за събитието?
Това събитие даде уникална възможност на бизнес операторите на първична продукция в страната, да се запознаят от първо лице с иновациите, както и с възможностите за зелени и дигитални инвестиции, които надграждат стандартните вложения на фермерите. Специален фокус по време на конференцията беше цифровизацията, дигитализацията и свързаните с опазване на околната среда компоненти, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост. Птицевъдството преминава през дигитална трансформация, задвижвана от нови технологии, които позволяват по-високи нива на производителност, устойчивост, благополучие на животните и качество на храните.
Програмата на конференцията беше разделена на три основни пътеки - Благополучие на животните, Зелена ферма и Умна ферма, целящи да предоставят експертна стратегия и информация за идеите и технологиите, с които най-умело и ефикасно да се планира, управлява и оптимизира всяка птицеферма. Това събитие е първото по рода си, фокусирано върху иновациите в птицевъдния отрасъл. Smart Poultry World предостави нова уникална платформа, която да предаде знания и технологии за развитието на птицевъдния бизнес. Събитието се състоя за да предостави на птицевъдите знанията, инструментите и контактите, необходими за оптимално преодоляване на проблемите, пред които са изправени в краткосрочен и дългосрочен план.
В продължение на това, какъв съвет бихте дали на производителите и преработвателите в птицевъдната индустрия?
Бъдещето на птицевъдния сектор е в ориентиране към методи и технологии на отглеждане, които гарантират устойчивост и свеждат до минимум негативното въздействие върху околната среда. Това е сектор, който е посветен на положителното въздействие върху околната среда и чийто ангажимент води до силна и устойчива верига на производството. Както на ниво стопанство, така и по цялата верига на производство, се разработват и прилагат успешно нови технологии за модернизиране и оптимизиране на процесите. Ние сме убедени, че международния обмен на информация и знания е ключът към прогрес и икономически успехи.
Формирането на последователна национална и европейска политика в областта на земеделието е задължително условие, за постигането на икономическа устойчивост и климатична неутралност. Досега програмите за непрекъснато обучение са били много успешни, като са подобрили и актуализирали знанията на персонала, собствениците и всички ангажирани в сектора, като тази положителна тенденция не трябва да спира. Поуките, извлечени от кризите в последните години показват, че общественото знание и образователните нива са много важни инструменти за защита на здравето и контрола на зоонозите. Тези образователни програми оставят своя положителен отпечатък върху птицевъдната индустрия в страната, чрез подобряване благосъстоянието на птиците и добива на качествена и безопасна храна.
Като завършек на нашия разговор, бихте ли споделили какви са приоритетите в развитието на съюза?
Един от основните ни приоритети е да съхраним традициите на Съюза на птицевъдите в България в бъдещето. Работим ежедневно за откриване и разпространение на придобитите знания в областта на птицевъдството, както с научна, така и с практическа насоченост. Екипът ни работи усилено за разширяване на възможностите за членовете и заинтересованите страни в птицевъдството, чрез лидерство, подкрепа, застъпничество, образование и оказване на помощ във всеки един момент. Тези усилия включват създаването на програма за обучение на бизнес операторите в сектор птицевъдство със специален акцент върху адекватната реакция при настъпили болести по домашните птици, като птичи грип и готовност за извънредни ситуации.
Ние вярваме, че само с помощта на подходящите познания, които подобряват здравето и благосъстоянието на птиците, може да се гарантира производството на качествена и безопасна храна. Ключовите цели, които си поставяме в краткосрочен план са: успешна дигитална трансформация, чрез иновативни хардуерни и софтуерни технологии, увеличаване на практиките за събиране и анализ на данни, внедряване на птицевъдството, който води до по-високо качество на храните и подобрено хуманно отношение към животните, достигането на екологично ориентиран бизнес, който извлича максимална стойност, както от новите ресурси, така и от отпадъците, като същевременно намалява въздействието си върху планетата.