Как новите изисквания на Директива (ЕС) 2024/1275 променят
инж. Михаил Толев, рег. №00992 в КИИП, член на ПС-ОВКХТТГ към София-град
Как новите изисквания на Директива (ЕС)2024/1275 променят подхода при проектирането на нови сгради, особено по отношение на постигането на нулево-емисионни сгради след 2030г.?
Подходът трябва да се запази, както е при проектиране на сгради с близко до нулевото потребление на енергия /СБНПЕ/. Необходимо е по-тясно сътрудничество още в началото на проектирането между: архитект, конструктор, електропроектант, ОВК проектант, ВиК проектант и възложител. Стъпките, които следва да се предприемат след съгласуването на екипа са следните: обсъждане на възможностите за използване на възобновяеми източници на енергия – най-подходящите по вид и относително лесна реализация в техническо и финансово отношение за всеки конкретен обект; стремеж към по–малка площ на остъкляването спрямо плътните ограждащи елементи; предварителни изчисления, за да се прецени дали се постигат критериите за сгради с близко до нулевото потребление на енергия /СБНПЕ/.
Какви са по-важните нови изисквания в Директива 2024/1275 за енергийни характеристики?
Държавите членки гарантират, че всички нови сгради се проектират така, че да имат оптимален потенциал за оползотворяване на слънчева енергия въз основа на слънчевото греене в даденото местоположение, и да дават възможност за последващо инсталиране на слънчеви технологии с минимални разходи. Това се отнася както за нови жилищни и обществени сгради, така и за нови покрити паркинги, които са разположени в непосредствена физическа близост до сградите. Производството на топла вода за битови нужди е един от основните източници на потребление на енергия за сградите с добри енергийни характеристики. В повечето случаи наличната отпадна топлина от този процес не се оползотворява. Добиването на топлина от отработената топла вода за битови нужди в сградите би могло да бъде прост и ефективен начин за икономия на енергия. Никоя сграда с нулеви емисии не трябва да е източник на никакви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива, когато това е икономически и технически осъществимо.
Търсенето на енергия на дадена сграда с нулеви емисии трябва да отговаря на конкретен максимален праг, определен от държавата. Той е най-малко 10% по-нисък от прага за общото потребление на първична енергия, установен на равнището на държавите членки за сгради с близко до нулево потребление на енергия към 28 май 2024г. От 01 януари 2028г. всички нови обществени сгради в рамките на ЕС трябва да отговарят на стандартите за нулеви емисии, а от 01 януари 2030г. трябва да се включат и всички нови жилищни сгради. По-широкото използване на системи за сградна автоматизация и управление обхващат всички продукти, софтуер и инженерни услуги, които могат да поддържат енергийно ефективно, икономично и безопасно функциониране на техническите сградни инсталации чрез автоматично управление и улесняване на ръчното управление на тези технически сградни инсталации.
До каква степен съществуващата нормативна база и проектантски практики в България са съвместими с новите критерии на директивата?
В България, в част „Енергийната ефективност“ се изчислява годишното потребление на първична енергия за различните видове сгради от 2015г. съгласно Директива(ЕС) 2010/31/. По съответната скала се установява класът на енергопотребление, а от 2024г. всички нови сгради трябва да са сгради с близко до нулевото потребление на енергия /СБНПЕ/. Дефиницията за „Сграда с близко до нулата потребление на енергия“― е сграда, която отговаря едновременно на следните условия: енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради; не по-малко от 55% от потребната (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.
На практика досега България е транспонирала Европейските директиви за енергийни характеристики в нормативната си уредба - Закон за енергийната ефективност и Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради. Новите критерии на Директива(ЕС) 2024/1275 надграждат досегашните изисквания за сгради с близко до нулевото потребление на енергия /СБНПЕ/.
Какви са според Вас ключовите фактори, които ще подпомогнат проектантите в адаптацията към новите изисквания?
За да станат задължителни изискванията на Директива(ЕС) 2024/1275 за енергийни характеристики, България трябва да транспонира тази директива в нормативната си уредба - Закон за енергийната ефективност и Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради. Досега водещи експерти при всички транспонирания на европейските директиви за енергийни характеристики бяха проф.Никола Калоянов и инж.Маргарита Томова.
Много е важно при транспонирането да се направят изследвания на различни категории сгради за да се прецени с какви мерки могат да се постигнат изискванията за сгради с нулеви емисии. Също толкова важно е и да се съобрази и със спецификата на инвестиционния процес в България и да се приемат правила, чието приложение е реалистично и ще гарантира постигането на желания стратегически резултат . Държавата трябва ясно да каже какво правим с топлофицирани и газифицирани райони. Трябва да има ясни планове докога ще се насърчава газифицирането и използуването на газ за отопление.
В сегашната Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022г. има едно изключение - до 31.12.2027г. за новите сгради, за които със заданието за проектиране е предвидено проектиране и изграждане на сградна отоплителна и/или охладителна инсталация с присъединяване към централизирано топлоснабдяване от ефективна районна отоплителна и охладителна система или с присъединяване към газоразпределителна мрежа, енергията от възобновяеми източници за собствено потребление, генерирана на място или в близост до сградата, да има дял най-малко 15% от доставената (потребна) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление в сградата. Трябва да се прецени дали да не се удължи това изключение.