Качество на водата в животновъдството

В животновъдния сектор и особено в млечния, потреблението на качествена вода за животните често е пренебрегната тема. Качеството на водата може да повлияе, както на общото потребление на вода, така и на общото здраве на животните. Ако концентрациите на специфични съединения във водата за водопой са достатъчно високи, могат да се засегнат растежa, лактацията и репродукцията на животните. А всичко това води до икономически загуби за фермерите.

Текст: списание АгроБио Техника

снимка: Big Dutchman

Качеството на водата влияе, както на общaта консумация на вода от животните, така и на тяхното здраве. Те могат да понасят по-лошото качество на водата по-добре от хората, но ако концентрациите на специфични съединения във водата са достатъчно високи, животните могат да бъдат засегнати. Голяма е вероятността водата от извор, река, кладенец или езеро, да е заразена с вируси, паразити, патогенни бактерии и микроорганизми. Всяка болест по животните намалява печалбата на фермата. За съжаление, има заразни болести, които могат да доведат до фалита й или до необходимостта от умъртвяване на животните в нея (например Африканската чума по свинете). Употребата на антибиотици е масова. В цяла Европа, антибиотиците се използват и за профилактика, и за лечение. С новите Европейски директиви от 2020 година се забранява използването на антибиотици с профилактична цел. От направени изследвания е установено, че животните, когато се напояват с качествена вода, изпиват повече вода, изяждат повече фураж и по-бързо наддават на тегло. Подобреното качество на водата води до намаляване на болестите и на други здравословни проблеми при животните. Затова от значение за тях във фермата, е те да пият чиста и качествена вода.

Значение на качеството на водата в животновъдството

Водата е жизненоважна за животните. Животните пият вода от различни видове кладенци, чешми, земни води и влага от фуража. Тя постъпва в техния организъм при поене, в състава на фуража и отчасти поради вътреклетъчното разлагане на органични веществa. Продуктивността и здравето на домашните животни и птици зависи не само от нивото на хранене, но и от добра организация на снабдяването им с качествена вода във фермите и пасищата. Качеството на водата, използвана в животновъдни ферми, не винаги напълно отговаря на санитарно-хигиенните изисквания. Това се дължи на факта, че откритите водоеми лесно се замърсяват, а дълбоките подземни водоизточници съдържат голямо количество минерални соли. Консумацията на замърсена или силно минерализираната вода от животните, води до намаляване на продуктивността и появата на различни заболявания.

Водата, предназначена за селскостопанските животни се смята за подходяща, само ако малко се различава по своите качества от питейно-битовата вода за хората. За поене, приготвяне на фураж, за поддържане на животновъдните помещения е препоръчително да се използва вода, която отговаря на нормативните изисквания за питейно-битово водоснабдяване на населените места („Наредба №9/16.03.2001 за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели“). Водата е добър разтворител и всички процеси в организма (асимилация, дисимилация, резорбция, дифузия и др.) протичат във водни разтвори на органични вещества. Водата е не само инертна среда, тя може също да образува съединения с други компоненти на живата материя. Процесите на храносмилане и усвояване на храната в стомашно-чревния тракт и синтезът на жива материя в клетките на животинския организъм, протичат само в течна водна среда. Ветеринарно-санитарните изисквания за качество на водата за поене, от които зависи здравето на животните и продуктивността им, е тя да бъде безопасна в епидемично и епизоотично отношение, да е безвредна по химичен състав и да има благоприятни органолептични свойства.

Въздействието на некачествената вода върху здравето на животните може да бъде пряко-проявяващо се под формата на инфекциозни заболявания или заболявания с неинфекциозен характер и интоксикация, и косвено - когато водата причинява неприятни усещания и принуждава фермерите да се откажат от използването на такава вода. С други думи, вредното въздействие на водата може да повлияе само при определени условия, а именно ако съдържа патогени на инфекциозни заболявания, химически вещества в концентрации, опасни за здравето на животните, необичайни органолептични свойства. Следователно, физическото състояние, химическият и газовият състав, микробното замърсяване на водата, оказват забележим ефект върху здравето на животните. Температурата на водата не е хигиеничен показател, но е важна като биологичен и физиологичен фактор. За възрастни животни най-благоприятна е водата с температура 10-12°C, за бременните животни - 12-15°C, за младите животни, в зависимост от възрастта - 15-30°C. Има съобщения за целесъобразността дойните крави да се поят с вода, загрята до 15-18°C.

Трябва да се има предвид, че дори при промяна в състава на питейната вода, животните изпитват храносмилателни разстройства, отказ от храна и продуктивността намалява. Питейната вода с лошо качество (мътна, необичайна миризма и вкус) няма способността да стимулира дейността на отделителния апарат на стомашно-чревния тракт и при силна жажда предизвиква отрицателна физиологична реакция. Промяната в стойността на рН променя вкуса на водата и често може да доведе до намаляване на консумацията й от животни. Вследствие на това се намаляват нормите за наддаване на тегло. Когато общото съдържание на соли (бикарбонати, карбонати, сулфати, хлориди) във водата надхвърли допустимите граници (както увеличение, така и намаляване на стойността), вкусът на водата може да се подобри, но това в крайна сметка може да доведе до храносмилателни разстройства.

Увеличаването съдържанието на някои тежки метали винаги е свързано със значителни здравословни проблеми и намаляване на продуктивността. Например, алуминият с високо съдържание може да замени фосфора, намалявайки неговата адсорбция, което забавя образуването на кости и предопределя чревни проблеми. Високото общо съдържание на желязо значително променя вкуса на водата, причинявайки забавяне на растежа. Излишъкът от калций може да причини функционални нарушения, да наруши смилаемостта на храната, да причини диария и хиперкалциемия, да наруши общия баланс на минералните вещества. Излишъкът от натрий може да превъзбуди нервната система и да доведе до парализа. Високите концентрации на соли-натриев хлорид и калиев хлорид, предопределят ускоряването на пулса и дишането, заедно с отказ от храна и поене. Нитратите може да се използват в търбуха като източник на азот за синтеза на бактериален протеин, но също така те се редуцират до нитрити. Ако попадне в тялото, нитритът намалява кислородния капацитет на кръвта, което в тежки случаи може да доведе до хипоксия. Той също разгражда витамин А в организма.

Нитратите и нитритите могат да причинят значително отравяне. Симптомите на отравяне с нитрати или нитрити са задух, ускорен пулс, пяна в устата, гърчове, цианоза на лигавиците и шоколадовo-кафява кръв. Наред с химическите показатели на питейната вода, един от най-важните показатели за нейното качество е бактериалното замърсяване. Водата не трябва да съдържа причинители на каквито и да е опасни заболявания, а съдържанието на условно патогенна микрофлора трябва да се контролира стриктно. Бактериалното замърсяване на водата се влияе от източника на нейния произход, както и от използваната система за водоснабдяване, нейната структура и методи за пречистване и канализация.

Водни източници за поене на животните

Животновъдните ферми могат да получават вода по два основни начина - чрез свързване към водопроводната мрежа на най-близкото селище или от самостоятелно изградена водопроводна мрежа със собствен водоизточник - сондаж на подземни води. Водоизточникът се избира след химичен, физичен и бактериологичен анализ на водата. Препоръчва се водата за поене да има температура от 8 до 15°C, да бъде чиста, прозрачна, да има приятен вкус, малко количество физически примеси, да не съдържа патогенни микроорганизми. Санитарните изисквания се удовлетворяват най-добре от вода, която е изпомпана между два непроницаеми почвени пласта от дълбочина между 50 и 150m. Това са така наречените дълбоки сондажи с диаметър 350mm или повече. Стените им са обезопасени с обграждащи стоманени тръби, предпазващи го от срутване и проникване на негодна питейна вода от горните пластове.

Водата, прониквайки през пропускливите слоеве се освобождава от суспендирани частици и микроорганизми (процесът на самопречистване) и се обогатява с минерални соли, микроелементи, въглероден диоксид (воден разтвор). В резултат на това придобива високи качества за пиене. Тази вода е добре защитена от повърхностно-почвено замърсяване и дебитът е с достатъчно високи стойности. В животновъдството използваната вода се получава предимно от подземни водоизточници. Изборът на подземен водоизточник трябва да отговаря на следните изисквания. Водата да е с добро качество и в достатъчно количество за пълно удовлетворяване нуждите на фермите. Водоизточникът трябва да бъде разположен възможно най-близо до водоснабдителното съоръжение и в условия, които отговарят на санитарните изисквания.

Когато се избира подземен източник на водоснабдяване, вниманието трябва да се фокусира върху използването на междупластови (напорни) подземни води, надеждно защитени от външно замърсяване. При липса или невъзможност за използване на подземни води (големи дълбочини и т.н.) в такива случаи трябва да се избират други повърхностни източници на водоснабдяване в последователност - реки, изкуствени водоеми, езера. Тези водоизточници обикновено са доста замърсени и не са надежден източник за водоснабдяването на фермите. В случай, че те се използват, е необходимо да се строят пречиствателни съоръжения и устройства за обеззаразяване на водата.

Показатели за оценка на качеството на питейната вода

Традиционно за оценка на качеството на питейната вода се използват органолептичните, химическите, санитарно-бактериологичните и радиологичните показатели. Органолептичните показатели за качеството на водата включват миризма, цвят и мътност. Химическите показатели характеризират химическия състав на водата. Обикновено в броя на химическите показатели се включват водородният покзател - рН на водата, твърдостта, алкалността, минерализацията, както и съдържанието на основните йони. Санитарно-бактериологичните показатели включват замърсяването с фекални колиформи - Еscherichia Coli. Изследват се и радиоактивните изотопи в питейната вода-радон, тритий, обща алфа- и бета-радиоактивност.

Изисквания към качеството на водата във фермите

Миризмата на водата се дължи на присъствието на разтворени във водата газове, минерални соли, органични вещества, активност на микроорганизми. Почти всички органични вещества, особено течните, имат миризма и я предават на водата. Вкусът на водата може да бъде горчив, солен, сладък и кисел. Мирисът на водата може да бъде от естествен или изкуствен произход. Естественият произход се дължи на растения или животни, които измират във водата, изгниват и се утаяват. Изкуственият произход се дължи от намесата на външни фактори. За преценка на мириса се използва следната петобална скала. 0-лев бал (няма мирис) ,1-ви бал (много слаб, почти неоткриваем от хората, но се забелязва при лабораторни условия), 2-ри бал (слаб, осезаем за потребителите мирис), 3-ти бал (забележим леко осезаем мирис, предизвиква съмнения, свързани с чистотата), 4-ти бал (силен мирис, усеща се от потребителите и прави водата неприятна на вкус), 5-ти бал (мирисът е толкова силен, че прави водата непригодна за пиене). За води от подземни водоизточници използвани за поене на животните, миризмата на водата не трябва да е повече от 2 бала, при температура 20°C.

Интензитетът на миризмата и вкуса трябва да бъде слаб и приемлив за животните. С повишаване на температурата, миризмите и вкусовете се засилват. Мътността на водата се дължи на съдържанието на фино-диспергирани примеси - пясък, глина, хумус, планктон, водорасли и др. Тя също трябва да е приемлива за животните - не повече от 2mg/l. Водата за поене трябва да бъде прозрачна/безцветна. Цветът е естествено свойство на природната вода. Основен показател за замърсяването на водата е нейния цвят. Той се обуславя от разтворените в нея соли и органични съединения. При малки дълбочини водата е безцветна, но при по-големи дълбочини тя придобива синьо-зеленикав цвят. Измерването се извършва чрез сравнение със стандартни разтвори. Водородният показател pH, е измерител за киселинността или алкалността на водата (активна реакция). рН на природната вода се определя, от съотношението на концентрациите на бикарбонатните аниони и свободния въглероден диоксид. За питейната вода pH трябва да бъде от 6,5 до 9,5. Подземните води са алкални. Качествената вода за поене на животните трябва да има неутрална или слабо алкална реакция (рН в диапазона 6,5-8,5).

Твърдостта на водата се характеризира с наличието на магнезиеви и калциеви катиони в нея. Сумарното съдържание от разтворими калциеви и магнезиеви соли, се нарича "обща твърдост" на водата. При животните твърдата вода често причинява нарушения в работата стомашно-чревния тракт, особено ако съдържа много магнезиев сулфат. Общата безопасна твърдост на водата от подземни водоизточници за поене на животните трябва да бъде до 12mg(Sum)qv/l (12 милиграм-еквиваленти/литър) или 34°dH (1-немски градус се равнява на 10mg калциев оксид/литър). Водата се нарича мека, ако твърдостта й не надвишава 4,28mg(Sum)qv/l или 12°dH. Остатъкът от сухо вещество(след изпаряване) характеризира степента на минерализация на водата, т.е. общото съдържание на разтворени вещества в нея. В 1литър вода за поене трябва да има сухи остатъци не повече от 1000-1500mg. Общото съдържание на желязо във водата-не по-голямо от 0,3mg/l, а съдържанието на манган-не по-голямо от 0,1mg/l. Съдържанието на хлориди във водата-не по-голямо от 350mg/l, а на сулфати-не по-голямо от 500mg/l. Безопасната санитарна концентрация на нитратите във водата-не по-голяма от 45mg/l, на нитритите-не по-голяма от 3,3mg/l, на амоний-не по-голяма от 2,6mg/l. Окисляемостта на водата се определя от количеството на изразходвания кислород за окисляването на съдържащите се в нея органични и неорганични вещества под действието на различни окислители.

Съществуват няколко метода за определяне окисляването на водата, като перманганатен, бихроматен, йодатен. Названието на метода зависи от използвания окислител. В практиката на пречистване на водата широко се използва перманганатния метод на окисление. Колкото по-висока е стойността на перманганатната окисляемост, толкова по-висока е и концентрацията на замърсителите. Безопасната перманганатна окисляемост на водата за поене, не трябва да надвишава 5mg кислород на литър. Количеството на патогенните микроорганизми във водата определя нейното биологичното замърсяване. Такава вода се явява източник на заразяване на животните с инфекциозни болести. В безопасната вода за поене, ако са открити бактерии, съдържанието на колониите от бактериите като „колонообразуващи единици“ - КОЕ, в 1 милилитър(микробно число) при 22°С, не трябва да превишава 100КОЕ. На шерихияколи (Е.сoli) - не повече 100КОЕ/ml.

В използваната вода от подземни водоизточници произхождаща от различни геоложки райони, е възможно да има естествени радиоактивни изотопи-продукти на разпадането на уран и торий, в много малки количества. Основният естествен източник на радиация е радона. Друг източник на естествена радиация е трития. Той е радиоактивен изотоп на водорода, с атомна маса 3. Безопасните здравословни параметрични стойности за радона и трития във водата, са 100Bq/l. Максималното контролно ниво на безопасната обща алфа-радиоактивност на водата е 0,1Bq/l, а на общата бета-радиоактивност на водата, е 1,0Bq/l.