Измерване на градските екопоказатели

Периодично научаваме от новинарския поток, че даден град се е класирал на престижна позиция в някоя глобална класация за устойчивост, екологичност или озелененост. Отвъд обяснимия стремеж към популярност и добър рейтинг с цел привличане на инвестиции, градските власти имат и по-„земни“ причини да мерят екологичните показатели в града. Това са намаляването на разходите на градската хазна и осигуряването на качествена среда за живот. Измерването на екологичните показатели на града обичайно започва от дефинирането и проследяването на няколко прости показателя – земя, енергия, вода.

Текст: списание Инфрабилд

Архитекти и градски планьори понякога въздишат отегчено, чувайки за екология в града. Кому е нужно толкова усилие да „връщаме“ природата в града? Отговорът на този въпрос идва с понятието „екосистемни услуги“. Това са ползи, които природата осигурява на човека. Обичайно възприемани като даденост, екосистемните услуги традиционно биват изгубени при урбанизирането на даден район, само за да бъдат преоткрити след време, понякога – срещу висока цена.

Един пример за екосистемна услуга е ролята на влажните зони – мочурливи територии, най-често около реки, които често и лесно се заблатяват. В и около града подобни влажни зони играят ролята на буфер при обилни дъждове. Тези зони поемат огромното количество вода и го задържат, докато се оттече в реката – по този начин ни предпазват от наводнение. Ако влажната зона бъде унищожена и застроена, някой ден при проливен дъжд сградите се наводняват, а покъщнина и автомобили отплуват във внезапно придошлите води. Тогава се изчисляват щети. Те възлизат на милиони парични единици.

Въпросните милиони всъщност са паричната стойност на загубената екосистемна услуга по безопасно водозадържане, наречена „влажна зона“. Една от най-познатите екосистемни услуги е сянката на дърветата през лятото. Тази сянка ни осигурява хлад, който иначе заплащаме във вид на климатици и високи сметки за ток. Ако пространството на една улица, засенчена от големи широколистни дървета, е около 25-26 градуса в обикновен летен ден, то без зеленина на същата улица въздухът може да затрепти до над 40 градуса.

Екосистемни услуги

Като екосистемни услуги се определят стоките и удобствата, осигурявани на човека чрез природните екосистеми. Всички те по един или друг начин поддържат и развиват човешкия живот. Представляват всички ползи, които хората извличат – осезаемо или неосезаемо, видимо или невидимо – от екосистемите. Традиционно екосистемните услуги са „безплатни“, тоест не ни костват пари за изграждане. Но всъщност те носят огромна икономическа стойност. Някои изследователи разделят тези природни удобства на екосистемни продукти - стоки, които консумираме - храна, дървесина, материали и др. и екосистемни услуги - регулиране на климата, пречистване на въздуха, филтриране на водата и др.

Компоненти, процеси и услуги

Трябва да се отбележи, че едни и същи природни компоненти могат да са част от различни процеси, които пък са части от различни екосистемни услуги. Така например широколистните дървета осигуряват сянка през лятото - процес на охлаждане, но също така участват в поемането на CO₂ емисиите - намаляване на парниковия процес, в улавянето на фините прахови частици от атмосферния въздух (пречистване на въздуха) и в образуването на почва.

Широките тревни площи могат да осигуряват възможности за отдих и почивка (рекреационни дейности), но наред с това могат да играят ролята и на водозадържащи езера при проливни дъждове (регулиране на водния цикъл). Това на свой ред означава, че измерването на показателите на екосистемата в града е сложна задача, в която всички параметри са взаимносвързани. За да се взимат информирани решения за взаимодействието на градския обществен живот с екосистемата, всички показатели трябва да се вземат под внимание в тяхната взаимо-обвързаност.

Социо-икономическите фактори

Когато се говори за екосистемните услуги в града, те трябва да бъдат обвързани и с човешката дейност и съответно социално-икономическите фактори. Така е, защото решенията как да се използват земята и нейните ресурси влияят на екосистемните процеси. Разбирането на взаимодействията между човешката общност и екосистемата помага за по-доброто вземане на решения и създаването на политики, които да осигурят наистина максимална устойчивост.

Устойчивостта е ключовият фактор, заради който в последните десетилетия се засилва вниманието към възстановяването на екосистемните услуги в градска среда. Теорията е, че устойчивите системи са по-способни да запазят своите функции и да продължат да функционират, което в случая с екосистемните услуги означава да продължат да работят за човешката общност дори при извънредни природни и социални събития. Когато тази устойчивост бъде намалена, това води до събития, които изискват специфични управленски решения и биха могли да костват на обществото значителни ресурси – например намалена продуктивност, увеличен риск от заболявания, доминация на екзотичен вид и др. С две думи, управленските решения могат да постигнат, но могат и да съсипят устойчивостта.

Измерване биоразнообразието

На фона на всичко това изглежда, че следенето на биоразнообразието все пак е крайност – нещо, което е работа на биолозите, а не на градските власти. Видовото разнообразие обаче се счита за съществено за поддържането на екосистемата във функциониращо състояние и увеличаването на устойчивостта. Степента на разнообразие на видовете в екосистемата като цяло се счита за индикатор за това доколко добре функционира екосистемата. Промените в преобладаващите видове води до промени във функционирането и може да означава намаляване на устойчивостта, съответно загуба на екосистемни услуги.

Локални особености

Всички старания да се оценят екологичните показатели на дадена градска среда трябва да вземат под внимание и локалните особености. Например, някои индекси включват индикатори за достъп до електропреносна мрежа и питейна вода. Това е типично за екоиндексите в Африка, но е съотносимо и към голям брой общности в други части на света, например високопланински и отдалечени селища (дори в много селища у нас достъпът до електроенергия и чиста, питейна вода е под въпрос). Под внимание могат да се вземат и фактори като броят на хората, живеещи в неформални квартали.

Като за начало

Сложната задача по измерване на екологичните показатели на града обичайно започва от дефинирането и проследяването на няколко прости показателя – земя, енергия, вода. Екологичният отпечатък измерва колко земя и водна площ са необходими на един град, за да произвежда ресурсите, които консумира, и да абсорбира своите отпадъци. Екологичният отпечатък се измерва в глобални хектари (gha) на глава от населението. Средната глобална стойност е около 2,6. Интересно става, когато тези данни се разбият по квартали.

Обвързването със социо-икономическите фактори може да разкрие, например, че най-голям екологичен отпечатък има в кварталите с по-високи доходи, където жителите имат по-големи домове и е по-вероятно да имат повече лични автомобили. Друга мярка е въглеродният отпечатък на града. Това е общото количество парникови газове, които произвежда. Основната единица е килограм или тон CO2, а средната глобална стойност е 1,2 метрични тона на човек.

Отново има значение обвързването със социо-икономическите фактори. Например, в много градове зоните с по-висока жилищна плътност имат по-малък отпечатък. Обратно, крайградските райони с широки имения имат много по-голям въглероден отпечатък. Водният отпечатък на един град е мярка за прясната вода, използвана за всички стоки и услуги, консумирани в него. Това е много труден за изчисляване показател, тъй като включва обема на консумираната прясна вода от повърхностни и подпочвени води, обема на консумираната дъждовна вода и обема на прясна вода, използвана за разреждане на замърсителите, създадени от производството на всички стоки и услуги за град.

Мнозина специалисти веднага ще посочат, че това са твърде малко и несъвършени мерки. Така е, но те са добро начало. Имайки подобна база, градската управа може да създаде по-детайлни мерки и да следи параметрите, за да взема по-далновидни решения за управлението на града.

Картографиране

Добрата новина е, че днес технологичното развитие позволява да създаваме детайлни дигитални карти на всички обекти, ресурси, процеси и услуги в градската среда. Всички екопоказатели, които се измерват, може и трябва да бъдат нанасяни в карти с висока резолюция, в идеалния случай – ГИС карти, които позволяват натрупването на множество слоеве с данни. Това облекчава наблюдението и установяването на взаимовръзки между различните екологични и социално-икономически фактори, както и вземането на решения.

Картографирането на множество екосистемни услуги е полезно за улавяне на информацията в ландшафтен мащаб относно разпространението на градските екоситемни услуги и техните взаимодействия по пространствено ясен начин. Могат да се очертаят „горещи точки“ и „студени точки“ съответно за области с високи и ниски количества или качества на дадена екосистемна услуга.

На база картите с пространствено разпределение могат да се формират оценки, включително на взаимодействията, за да се използват за изследване на взаимовръзките между две или повече градски екосистемни услуги. Картографирането може да бъде основа за анализ по множество критерии, в помощ на процеса на вземане на решения.

Наблюдения на Земята

Към всички измервания на екопоказателите в градската среда могат да се добавят и наблюденията на Земята (Earth Observations) – набори от данни, добивани чрез сателитни или други видове мащабно заснемане на цялата планета с висока резолюция. Подобни набори от данни за Земята се предоставят, например, от НАСА или Европейската космическа агенция ESA.

Повечето от тях са достъпни онлайн и безплатно, евентуално след регистрация. Достъпността на подобни набори от данни от сателитното наблюдение на Земята осигурява допълнителни слоеве с данни и помага за по-цялостното, по-задълбочено разбиране на процесите и взаимодействията на градските екосистеми.

Ролята на сертификацията

През последните няколко години стремежът към възвръщане към екосистемните услуги в градската среда доведе до разпространението на сертификати за сградна устойчивост - LEED, BREEAM и др. Те вземат под внимание растителността, възобновяемата енергия, опазването на природното наследство, компенсирането на въглеродни емисии, развитието на влажни зони и задържащи езера, намаляването на изпускането на замърсители на въздуха, управлението на дъждовни води, разпоредбите за отворените пространства, зелените покриви.

Наличието на подобни политики води до по-зелени, по-здравословни градове, в които се живее по-приятно и в които природата възвръща инвестициите благодарение на своите екосистемни услуги. С въвеждането на тези сертификации можем да очакваме да виждаме по-малко асфалтови игрища и повече насаждения с дървета, по-малко бетонни канали и повече натурализирани водни течения, по-малко заустване на отпадъчна вода и повече изградени влажни зони, по-малко плоски черни покриви и повече зелени покриви.

Доколкото съществуват проучвания, те показват, че и инвеститорите, и жителите имат интерес към подобни имоти. Те са готови да ги подкрепят с парите си. Много от тях са склонни да плащат по-висок месечен наем, за да използват или обитават сгради със „зелени“ сертификати. За много от инвеститорите това е въпрос и на корпоративна социална отговорност и е все по-важна точка в дневния ред на фирмите.

Метрики за оптимизъм

Може да се каже, че има няколко показателя на градската екология, които вдъхват оптимизъм - например листната повърхност. Тъй като сградите стават по-високи и евентуално по-озеленени, площта на листата може да се изравни или да надхвърли това, което би било налице в екосистемата, съществувала преди строителната намеса на същото място. Това се получава благодарение на озеленените покриви и т. нар. вертикални градини, които стават популярни из Европа и Китай.

Видовото разнообразие е друга „оптимистична“ мярка. Докато манипулираме растителните съобщества, които използваме, имаме способността да променяме тези съобщества въз основа на научни препоръки, за да подпомогнем поддържането на повече разнообразие в биосъобществата. Според учени от Политехническия институт на Вирджиния и Държавния университет за насърчаване и опазване на биоразнообразието в градските гори в САЩ, „тъй като нашият свят става все по-урбанизиран, градската гора все повече ще се превръща във важен резерват на биоразнообразие. Трябва да признаем потенциала на градските райони да съдържат значителни количества биоразнообразие и да работим за насърчаването му“.

Опазването на видовете също расте. Можем да си припомним, че Гинко билоба може да е изчезнал в дивата природа, но успява да оцелее благодарение на човешката намеса – срещаме го в градовете. Това може да се случи и с други видове посредством мониторинг, създаване на местообитания и защита. Други метрики, които се подобряват като цяло из много от градовете по света, включват  обема на обитаеми естествени зони, увеличената продукция на биомаса и др