Изграждането на ядрени мощности са ключ към устойчивата енергетика

д-р инж. Богомил Манчев, председател на УС на Сдружение „Български Атомен Форум“ - Булатом

Уважаеми г-н Манчев, в контекста на актуалните събития в света, бихте ли споделили накратко как виждате възможностите за ядрената енергетика в България в краткосрочен и дългосрочен план?

Ядрената енергетика на България повече от 51 години е стълб на електроенергетиката на нашата страна. Времевите рамки, в които се осъществява изграждането, експлоатацията и снемането от експлоатация на ядрени съоръжения вече са много по-различни от същите, отнасящи се до традиционните генериращи съоръжения като термични и газови централи, мощности от ВЕИ и затова отговорът на Вашия въпрос като времеви рамки е по-различен.

Ако говорим за краткосрочни задачи в областта на българската ядрена енергетика, това определено е осигуряване на успешната експлоатация на блокове 5 и 6 до средата на това столетие - съответно до 2049 и 2051 година. Колкото до развитието на ядрената енергетика на България в дългосрочен план, съвсем накратко можем да отбележим две важни задачи: изграждането на 7 и 8 блок на площадка Козлодуй до 2038г. с мощност от 2000 MW и стартиране и осъществяване на проект от 2000 МВт на площадка Белене в периода 2035-2050г.

Какво е развитието на проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ от Ваша гледна точка? Какви според Вас са ключовите технологични и организационни предпоставки за неговата своевременна и устойчива реализация?

За разлика от начина, по който се осъществяваше един проект за нова АЕЦ в средата на миналото столетие, днес процесът е значително по-сложен по отношение на изискванията към проектантите, към стъпките за проверка и съгласуване на проектите на местно и международно ниво, както и към доставчиците на оборудване и строителите на бъдещите съоръжения.

Същевременно нарастват и изискванията към финансовите институции, осигуряващи средства за тези проекти, както и към взаимоотношенията между проектанти и строители от една страна и бъдещите собственици на съоръженията от друга, особено от гледна точка на гаранциите и успешната им експлоатация. Тези изменения се наложиха от вече натрупания опит в строителството и експлоатацията на ядрени съоръжения, от една страна, а от друга от горчивите уроци, които получи гилдията от ядрените аварии в сектора.

Безопасността на ядрените съоръжения стана решаващ фактор, а това така и следва да бъде! Но тази реалност доведе до усложняване на всички изброени по-горе стъпки в осъществяването на един ядрен проект, както и до оскъпяването на тези съоръжения. Осъществяването на проекта 7 и 8 блок на площадка Козлодуй, като подход и реален статус не прави изключение от по-горе приведените заключения. Хубавото е, че проектът се осъществява на базата на договор със световни водещи фирми в областта на ядрената енергетиката - Уестингхаус и Хюндай. Той има и стабилна политическа поддръжка от политическия елит на България.

Структуриран е правилно и отговарящите за неговото развитие държавни структури следват предварително начертан план за дейности. За да не изреждам вече направеното по този проект, само ще отбележа, че всеки може да се запознае с тази информация на страницата на водещата българска фирма – АЕЦ Козлодуй Нови Мощности ЕАД. Надяваме се 7 блок да бъде въведен в експлоатация през 2035г., а 8 блок през 2038г.

Ще бъде интересно да научим и как виждате възможностите пред проекта за АЕЦ "Белене". Как бихте коментирали неговото място като част от енергийната перспектива на България?

По този въпрос Булатом има своята разработка, която беше направена още в началото на 2025г. и впоследствие изпратена и представена пред всички заинтересовани от този въпрос институции в нашата страна. Всеки може да се запознае с нея на интернет страницата на нашето сдружение. Все пак, краткият отговор на въпроса вече беше даден в отговора ми на Вашия първи въпрос, но за да бъде ясно, ще повторя. Първо, експлоатация на 5 и 6 блок до 2047 и 2051г. Второ, изграждане на 7 и 8 блок на площадка Козлодуй до 2038г. И трето, изграждане на АЕЦ с мощност от 2000 MW на площадка Белене в периода 2035-2050г. Обосновките за тези заключения подробно са представени в цитираната разработка.

Поглеждайки към хоризонта 2060 година, как си представяте устойчивата енергийна система на страната, включваща ядрените мощности, възобновяема енергетика и системи за съхранение и баланс на мрежата?

Отговорът на вашия въпрос се съдържа в него. Новите задължителни изисквания за изграждане и експлоатация на беземисионна енергетика налагат и нови подходи. Засега е ясно, че бъдещето на електроенергетиката на България до 2060г. е комбинация от ядрени мощности и мощности от ВЕИ, като към тях все повече ще се добавят съоръженията (батерии, ПАВЕЦ и други) за осигуряване на балансиране и правилно използване на произведената електрическа енергия. Определено в тези процеси ще се намесят нови технологии, свързани с термоядрения синтез, използването на водорода и други, по които в момента се работи много интензивно в най-развитите страни в света – САЩ, Франция, Германия, Япония, Китай, Русия и други.

Голяма част от тези теми ще бъдат дискутирани на БУЛАТОМ 2026. По какво конференцията ще бъде по-различна от предходните издания, какво могат да очакват участниците и какви послания очаквате да отправи събитието?

Да, точно това е идеята на Булатом, заложена и в предварителната програма на конференцията – дискутираните в предишните въпроси теми да намерят място в докладите в различните секции на нашата тридневна конференция. Да получим информация за това какви са намеренията в тези области от водещите страни, развиващи ядрена енергетика в света, да получим информация за реалното състояние на проекта 7 и 8 блок, да чуем информация за експлоатацията на 5 и 6 блок в АЕЦ Козлодуй, за това какво остава да се направи по извеждането от експлоатация на 1-4 блок в АЕЦ Козлодуй и най-важното – да дадем възможност на всички български фирми, желаещи да участват в изграждането на 7 и 8 блок на площадка Козлодуй, да представят своите възможности и евентуално да бъдат одобрени за подизпълнители на консорциума Уестингхаус-Хюндай. Всяка българска фирма, желаеща да направи това, може да намери нужната информация на интернет страницата на Булатом.