Инвестираме в по-бърза, безопасна и надеждна железопътна мрежа
инж. Красимир Шопов, генерален директор на ДП НКЖИ
Кои са най-значимите проекти за модернизация на железопътната мрежа и как ще повлияят върху безопасността, скоростта и качеството на превозите?
Сред най-значимите проекти са модернизацията на направленията София – Пловдив – Бургас, София – Драгоман – сръбска граница и Видин – София, както и развитието на железопътната връзка със Северна Македония. Особено значение има и направлението през Пловдив към Турция и Гърция. Това са ключови участъци от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), които свързват България с основните европейски транспортни коридори, пристанища и съседни държави.
По направлението София – Пловдив – Бургас се изпълняват едни от най-мащабните железопътни проекти у нас. В участъка Елин Пелин – Костенец над 70% от линията се изгражда по изцяло ново трасе. Проектът включва 10 тунела с обща дължина около 20km и 23 моста и виадукта. Сред най-значимите съоръжения е двутръбният тунел № 2 при Вакарел с дължина около 6,7km на всяка тръба. В Лот 3 се изграждат още осем тунела и най-дългият виадукт по проекта – около 730 метра. В участъка Костенец – Септември се изграждат още три тунела с обща дължина над 4,5km, както и множество мостове, виадукти и подпорни съоръжения.
Паралелно се модернизират участъци по направлението Пловдив – Бургас и ключови железопътни възли и гари. Обновяват се железният път, сигнализацията и телекомуникациите, а гаровите комплекси в София, Пловдив, Бургас, Нова Загора и Ямбол се превръщат в съвременни транспортни центрове. Модернизацията на София – Драгоман ще осигури по-висока скорост и капацитет и по-надеждна връзка със Сърбия. Проектът Медковец – Срацимир поставя началото на същинската модернизация на направлението Видин – София и е важен за товарните потоци през Дунав мост 2. Подготвя се и развитието на направлението София – Перник – Радомир – Гюешево и железопътната връзка със Северна Македония. Крайната цел е по-безопасна и надеждна мрежа с проектна скорост до 160km/h за пътнически и 120km/h за товарни влакове, по-висок капацитет и премахване на рисковите пресичания на едно ниво чрез съвременни надлези и подлези.
Какви съвременни технологии и дигитални системи се внедряват в железопътната инфраструктура и как променят нейното управление?
Дигитализацията е неразделна част от модернизацията на железопътната инфраструктура. Тя обхваща сигнализацията, телекомуникациите, диспечерското управление, енергоснабдяването, наблюдението на съоръженията и обмена на информация между системите в реално време. Основен елемент е Европейската система за управление на железопътното движение – ERTMS. Тя включва системата за контрол на влаковете ETCS и цифровата радиокомуникация GSM-R. НКЖИ подготвя и прехода към следващото поколение мобилна мрежа в железниците – FRMCS, базирана на 5G технология. Тези системи осигуряват постоянен обмен на данни между влака и инфраструктурата, автоматичен контрол на разрешената скорост, по-висока безопасност и оперативна съвместимост. Те ограничават влиянието на човешкия фактор и създават условия за по-ефективно управление на движението.
ERTMS вече е внедрена по направленията Пловдив – Свиленград – турска граница, Септември – Пловдив и Дунав мост 2 – Видин. Нови системи се изграждат по направленията Пловдив – Бургас, София – Волуяк и Волуяк – Драгоман, както и в железопътен възел Пловдив. По линията Пловдив – Бургас се въвеждат и съвременни маршрутно-компютърни централизации с броячи на оси от най-висок клас на безопасност SIL 4, като в някои участъци системите вече са в пробна експлоатация. Развиват се оптични телекомуникационни мрежи, централизирано диспечерско управление, видеонаблюдение, цифрови системи за информиране на пътниците и SCADA системи за телеуправление и телесигнализация на тяговите подстанции. SCADA позволява дистанционно наблюдение и управление на енергийните потоци от централен пункт, оптимизира потреблението и ускорява установяването и локализирането на технически отклонения. Основно предизвикателство е интеграцията на различните технологични решения. Новото оборудване трябва да работи безпроблемно със съществуващата инфраструктура и системите на различни производители. Затова интерфейсите се проектират, изпитват и сертифицират прецизно, така че компонентите да функционират като една сигурна и надеждна система.
Кои са основните предизвикателства при реализацията на мащабни железопътни проекти и как успявате да ги преодолявате?
При големите железопътни проекти обикновено се съчетават административни, инженерно-геоложки, договорни и финансови обстоятелства, които могат пряко да повлияят върху сроковете. Сред основните предизвикателства са сложните инженерно-геоложки условия. При строителството на тунели реалните условия невинаги съвпадат с предварителните проучвания. При непредвидени геодинамични процеси, силен скален натиск или нестабилни почви се налагат бърза реакция, привличане на независими инженерни експерти и актуализиране на проектните решения. Сериозен фактор са и устройствените, отчуждителните и съгласувателните процедури. Железопътните трасета преминават през множество общини и често засягат съществуващи ВиК, електрически и телекомуникационни мрежи. Разминаванията между проекта и реалното положение на терен могат да наложат изменения и допълнителни съгласувания.
Голяма част от железопътното строителство се извършва в непосредствена близост до действаща линия. Това изисква прецизно планиране на т.нар. технологични прозорци, така че строителните дейности да не създават излишни ограничения за движението. Влияние оказва и финансовата среда. През последните години повишаването на цените на строителните материали, енергията, транспорта и труда, както и нарушенията във веригите за доставки, се отразиха върху изпълнението на редица инфраструктурни договори. Затова всеки договор се наблюдава индивидуално и постоянно. Важен е оперативният диалог между Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), проектантите, изпълнителите, строителния надзор, експертната и академичната общност, министерствата и общините. Целта е проблемите да се идентифицират и отстраняват възможно най-рано, преди да се превърнат в сериозен риск за сроковете, бюджета или качеството на проекта.
Как НКЖИ подготвя железопътната инфраструктура за европейските изисквания за устойчив и интегриран транспорт?
Географското положение на България ѝ дава стратегическа роля в европейската транспортна система. През страната преминават два от новите европейски транспортни коридори – „Балтийско море – Черно море – Егейско море“ и „Западни Балкани – Източно Средиземноморие“. Те свързват Централна и Северна Европа с Черноморския регион, Турция, Гърция и Западните Балкани. Това е голяма възможност, но и сериозна отговорност. Необходимо е инфраструктурата да осигурява необходимите скорост, капацитет, безопасност и надеждност. Затова НКЖИ модернизира основните направления и развива трансграничните връзки със Сърбия, Турция, Гърция, Румъния и Северна Македония. Важно е модернизираните участъци да не бъдат отделни „острови“, а част от непрекъснати и функционални транспортни направления.
Паралелно се въвеждат европейските стандарти за оперативна съвместимост – ERTMS, съвременни системи за сигнализация и телекомуникации и решения за управление на движението. Инфраструктурата трябва да позволява и движението на по-дълги и тежки товарни влакове, което е особено важно за международния товарен транспорт. Друг ключов елемент е интермодалността. Железопътната мрежа трябва да бъде ефективно свързана с пристанищата, индустриалните зони и логистичните центрове. В тази посока е развитието на интермодалния терминал в Русе, който може да използва стратегическото положение на града по река Дунав и връзката между железопътен, автомобилен и речен транспорт. Европейската интеграция не се изчерпва със строителството на отделни участъци, а означава създаване на цялостна мрежа, осигуряваща предвидимост, капацитет и бързи връзки между европейските пазари.
Каква е визията Ви за развитието на железопътната инфраструктура и кои технологии и стратегически приоритети ще бъдат водещи през следващите години?
В краткосрочен план най-важната ни задача е да завършим започнатите проекти и да гарантираме въвеждането им в експлоатация в пълния им функционален обхват. За обществото резултатът е реално работещата инфраструктура – модернизирани участъци, надеждни системи за сигнализация и телекомуникации, съвременни гари и по-добри условия за движение на влаковете. Паралелно променяме подхода към подготовката на следващите инвестиционни проекти. Качествената проектна готовност е ключова за успеха и включва не само технически проект, а приключили устройствени, отчуждителни и екологични процедури, осигурени разрешения за строеж, ясна финансова рамка и реалистичен график. Така може значително да се съкрати времето между осигуряването на финансирането и началото на строителството. В технологично отношение голям потенциал има плановата поддръжка. Чрез данни от диагностични влакове, лазерно сканиране и интелигентни сензори можем да преминем от реакция след възникване на повреда към предварително откриване на риска и планиране на необходимата намеса. Решенията ще се вземат на база реални данни за състоянието на активите, което ще повиши безопасността, ще удължи живота на съоръженията и ще подобри ефективността на средствата за поддръжка.
Стратегическите ни приоритети са завършването на основните TEN-T направления и трансграничните връзки със Сърбия, Турция, Румъния, Гърция и Северна Македония, развитието на интермодалността и подобряването на връзката между железопътната мрежа, индустриалните зони, морските и речните пристанища и логистичните центрове. Целта е повече товари да бъдат прехвърлени от автомобилния към железопътния транспорт. Друг приоритет е по-ефективното използване на енергията и развитието на възобновяеми енергийни източници, включително чрез PV инсталации върху подходящи гарови комплекси и неизползваеми терени. Важно е и превръщането на гарите в съвременни транспортни хъбове с добра достъпност, ясна информация и удобна връзка с останалите видове транспорт. Сред стратегическите приоритети са и развитието на човешкия капитал, обучението и привличането на нови експерти. Моята визия е железопътната мрежа да се управлява като единна, сигурна и интелигентна система, в която инфраструктурата, технологиите, експлоатацията и поддръжката работят в синхрон. Крайната цел не е просто изграждането на повече километри модерна железопътна инфраструктура, а постигането на по-бързи, по-безопасни, по-надеждни и по-качествени железопътни услуги за хората и бизнеса.