Интериорният дизайн не е лукс, а обществена отговорност

Гена Събева, председател на АИДБ

Гена Събева, председател на АИДБ

Г-жо Събева, как се стигна до членството на АИДБ в The European Council of Interior Architects и какво дава то на асоциацията и нейните членове? 

Отдавна доц. Банко Банков, който е сред основателите на Асоциацията и член на Управителния съвет, ми е казвал за тази организация. Преди седем години им писахме и те ни поканиха на годишната им среща. Когато отидох за първи път, Генералната асамблея се провеждаше в Антверпен, Белгия. Бях впечатлена от организацията и хората и продължих да ходя всяка следваща година. Имаше един опознавателен период, докато ни поканиха да станем член под наблюдение - това е формата, предшестваща реалното членство. Имахме достъп до ECIA, но нямахме право на глас в изборите и решенията. През годините, в които аз ходех, президент беше Мартин (Martin Thörnblom) - изключително активен човек, който направи много за организацията и в чийто мандат се приобщиха няколко национални организации. Изключително му благодарим за подкрепата, както и на Луис (Loes Bliek), която е генерален секретар. От тази есен ECIA e с нов президент - Thomas Seifert, който, вярвам, ще продължи да развива организацията и да обединява професионалистите от различните национални асоциации.

През миналата година имахме официално посещение от страна на ECIA. На срещата ни тук, поканихме и някои дизайнери, които отправиха много въпроси към нас, касаещи структурата, образованието, членствата. След като получиха необходимата информация и разбраха повече за това как стоят нещата тук, ни дадоха препоръки и напътствия за изпълнението им. Така предприехме действия за структуриране на организацията и нов управителен съвет, промяна на устава, касаещ изискванията за членства и партньорства, отварянето на асоциацията за членове с членски внос (досега бяхме се съсредоточили в създаването на общност, която вече наброява около 1500 професионалисти в бранша, но нямахме конкретика за членствата и не събирахме членски внос). Трябваше да отговорим на редица изисквания, да попълним необходимите формуляри и въпросници и да покажем готовността си да бъдем приети в семейството на европейските организации. Не че на нас не ни беше ясно какво трябва да направим за АИДБ, но съвсем друго е когато някой ти го подреди и поставим срокове. Броени дни преди Генералната асамблея обновихме и нашето лого.

АИДБ е на 15 години, сравнително млада организация. Самата ECIA е на 30, макар в нея да има национални организации на повече от 50 години. Те отдавна са се структурирали и можем да взимаме и прилагаме техния опит и модели. Като пълноправен член на ECIA вече можем не само да гласуваме при избор на нови членове на управителния орган на организацията, но и да номинираме, да даваме предложения, да участваме активно в различни инициативи, конкурси, професионални уебинари и др. Тази година за първи път имаше ECIA Award 2025, в които поканихме да участват нашите членове, като имаше български проекти, които се наредиха в топ 10 на номинираните. Надяваме се в следващите години да имаме и победител. Като член на ECIA възнамеряваме догодина да организираме група от представители на АИДБ, които да се присъединят към годишната среща на организацията, да обменят идеи и контакти с техни колеги от другите европейски учреждения. Това би било много полезно и интересно за тях.

Всяка година домакин на Генералната асамблея е една от страните членки на ECIA. Тази година събитието се проведе във Виена, където домакин беше австрийската асоциация на интериорните дизайнери VSI.ASAI, чиято организация винаги е много хубава. Програмата започна в петък с посещение на интересно място, свързано с дизайна, тази година беше разходка из Vienna Design Week Festival. В събота се провеждат Общото събрание, тематични дискусии и кръгли маси. Винаги се избира емблематично за дизайна и архитектурата място. Това е фокусът и на неделния архитектурен тур, когато наши гидове са дизайнери и архитекти, които представят сградите от професионална гледна точка: музеи, университети, шоурумове и др. Тази година посетихме Villa Beer - сграда от 30-те години на миналия век, проектирана от архитектите Josef Frank и Oskar Wlach и реконструирана от Christian Prasser, както и хотел Hoxton - с екскурзовод от BWM Designers & Architects.


Интериорният дизайн не е лукс, а обществена отговорност

Защо е важно професионалистите в бранша да членуват в асоциацията? 

Асоциация на интериорните дизайнери в България е организация с нестопанска цел. Тя по закон си има организационна структура - управителен съвет, председател, членове, устав, по който се движи. От друга страна, сам човек не може да променя каквото и да било. Нужда от обединяване и структуриране има за всеки бранш. Интериорните дизайнери стават все по-значими фигури в строително-инвестиционния процес. Да, много дизайнери казват: На мен не ми трябва организация, аз и без нея си работя, но браншовото организиране е важно, защото отрасълът, обединен, може да претендира, да се бори и застава зад идеи и каузи. Когато, например, стане пожар един човек реагира, но търси организация, която да застане начело на кампанията, защото едно е да кажеш аз, с името си, друго е да кажеш аз и цялата организация заставаме зад това. Членството дава една заявка, легитимира те като професионалист в бранша. Благодарение на него се преброяваме, обединяваме и ставаме по-силни, като така можем да имаме глас. Не на последно място, идва и един момент, в който човек е готов и да дава. Даваш на обществото, но го правиш и за себе си, получаваш едно голямо удовлетворение от това, което правиш и то въздейства на целия бранш.

Асоциация на интериорните дизайнери в България е обединение на всички професионалисти в бранша. На нас ни трябваше доста време да кажем какво означава професионалист интериорен дизайнер. Това ни отне време - докато го кажем, структурираме и застанем зад него, защото преди това се лутахме - и относно образованието, и за критериите за членство и т. н. Европейската организация изключително много ни помогна и в тази посока и смятам, че и за в бъдеще би го направила защото конференцията всяка година завършва с кръгли маси по три основни въпроса, сред които е за това как да се вдигне престижът на професията, как образованието може да помогне, как държавата може да помогне и т. н. Въпросите, които ние тук си задаваме, си задават и в много други държави.


Интериорният дизайн не е лукс, а обществена отговорност

Какви инициативи предприема АИДБ в подкрепа на образованието и подготовката на бъдещи специалисти в сферата на интериорния дизайн?

АИДБ работи както със средни, така и с висши училища, в които се изучава интериорен дизайн. Имаме изградено дългогодишно партньорство с Професионалната гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ в София, с Нов български университет – Департамент „Дизайн“. Сътрудничим си с Лесотехническия университет също, с Университета за архитектура, строителство и геодезия – в лицето на проф. д-р арх. Орлин Давчев, декар на катедра „Интериор и дизайн за архитектурата“. Отворени сме за съвместни инициативи и сътрудничества с всички училища, университети и частни колежи в областта на интериорния дизайн. Факт е, че много от интериорните студиа се оплакват, че не могат да си намерят дизайнери, достатъчно добре обучени. Обаче в същото време много от тях не са готови да споделят знания и опит с младите хора, бъдещите дизайнери. Образованието и бизнесът трябва да се свързват на много нива, за да може ученици и студенти да се подготвят от възможно най-рано за професията. Стажовете трябва да започват от началото на втори курс. И ако питате мен, трябва да е задължително, за да може до 4-ти – 5-ти курс да си готов и да се откъснеш по естествен начин от образованието.

Всички ученици и студенти са добре дошли на месечните ни събития Клуб на дизайнера, където могат да се срещат с изявени професионалисти и да черпят опит, да се запознават с колеги, да обменят контакти и създават партньорства, да имат подходящата за професионалното им развитие среда. В последните години изучаването на интериорен дизайн е мода. Може би се съревновава с психологията като желани специалности. Но факт е, че интериорният дизайн навлиза все повече и повече в живота и професионалистите са все по-търсени. Затова и правим много активности, с които даваме сцена на дизайнерите, срещаме ги с фирмите в бранша, с инвеститори.

На 4 декември предстои Третата национална конференция за интериорен дизайн, която Асоциация на интериорните дизайнери организира. Форумът е с фокус върху обществените пространства и поставя акцент върху въздействието на добрата среда върху хората в социален, психологически и културен аспект. Защо избрахте тъкмо тази тема?

Смисълът на конференцията е да се обедини бранша, да види докъде е стигнал, какво е направено, да се представят новости по актуални за него теми и това да се случва ежегодно. По този начин се дава много повече сила и видимост на професията, както и възможност за изява на утвърдените професионалисти, на младите - да чуят и видят, да следват, да се срещат лице в лице. За първи път решихме конференцията да има тема и тя да е обществените пространства. Ние трябва да я изговорим, защото по-голямата част от публичните пространства у нас не са добра визитка на институциите и на страната. Виждаме, че те се правят с „вътрешни усилия“, както се казва, с минимален ресурс, от чиновници, не от професионалисти. Това дава някакъв странен пример. Пари се харчат за какво ли не, но не и за да получиш професионални съвети. Браншът трябва да застане и да каже силно, че не може обществените пространства да нямат професионалист интериорен дизайнер или архитект, специализирал в интериорно проектиране. Всяко обществено пространство трябва да е създадено или реновирано от професионалисти.

От друга страна тези пространства са най-интересни за специалистите като възможност за изява и професионално развитие. Всеки мечтае да прави обществени пространства, защото са видими и са по-голямо признание към техния труд. Събитието е платформа за разговор между професионалната общност, държавните институции и общинските администрации. Програмата предвижда дискусионни модули, тематично насочени към обществените и публичните пространства и добавената стойност, която им дава интериорният дизайн. Ще имаме представители на държавата, сред които главния архитект на София - арх. Богдана Панайотова, г-н Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП и други, на Българската търговско-промишлена палата, на която Асоциацията е член; очакваме и участие от ECIA, разбира се. На Третата национална конференция за първи път АИДБ ще връчи награди за принос в интериорния дизайн. Те не са за интериорни дизайнери и проекти, а за наши партньори, които в годините са допринесли за развитието на интериорния дизайн в България и ще са в три направления: бизнес, образование и медия.


Интериорният дизайн не е лукс, а обществена отговорност

Как определяте годината за АИДБ и какво предстои през 2026-та? 

2025-та за АИДБ беше една много съществена година на промяна, в която по много естествен начин се случиха нещата за Асоциацията. От нейното начало имаме нов управителен съвет, нова гледна точка. Усещането за подкрепа за мен е много важно. Заговорихме за конференция в края на 2024-та, работихме по промени на устава, на логото и визията ни. Нищо не беше самостоятелен „изстрел“, всичко вървеше по естествен начин заедно. Догодина, разбира се, ще продължим с месечните ни събития от вече утвърдения във времето формат за ежемесечни тематични срещи Клуб на дизайнера, в който срещаме професионалистите с фирми в бранша, инвеститори и потенциални клиенти. Планираме майсторски класове за членовете на АИДБ и други инициативи.

Но това, което искаме да представим в края на 2026-та или по-рано е яснота за това какво включва интериорният проект и какво трябва да бъде предадено на клиента. Така както е ясно какво иска общината, когато строиш една къща. По този начин, независимо, че няма закон, ние искаме да регламентираме какво задължително съдържа един интериорен проект – описано и ясно казано в новия ни сайт през следващата година, както и да обсъдим потенциални ценообразувания. Няма да налагаме, нито да фиксираме някакви цени, но да е ясно – проектът включва тези определи неща; това се оценява по този начин, другото – по този; това може да бъде направено от един професионалист, другото от друг, кой е водещият проектант, кои са съпътстващите и т.н. Това би било много полезно, ако съумеем да го изработим в следващата година и да можем да издадем един вид наръчник от дизайнера към клиента. Също така да повдигнем въпроса къде законово стои професията интериорен дизайнер и кой и как защитава тези професионалисти; каква и докъде е отговорността на дизайнера, къде и в какво го подкрепя законът и къде го ощетява и пр. Темата ще започнем още тази година с малко въведение в рамките на Клуб на дизайнера на 18 ноември и ще продължим да работим в тази посока и през следващата година. 

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти