Индустрията иска и може да бъде декарбонизирана
инж. Тодор Николов директор на проектите за енергиен преход в Солвей Соди
Уважаеми г-н Николов, какво ще кажете за процеса на декарбонизация на индустриалния сектор в ЕС?
Бих искал да започна с това, че процеса на намаляване на парниковите газове засяга всички сектори на икономиката, започвайки от производство на енергия /топлинна и електрическа, преминавайки през индустриалните производства, услугите, селското стопанство и търговията. В ЕС, последните години, се направи много да се структурира и насърчи процеса, да се определят критериите за устойчивост и пр. Всичко това е включено в пакета на т.нар. Зелена сделка, а критериите за устойчивост и финансиране са в т. нар. Таксономия. Индустриалният сектор, във всичките си подразделения, е част от този процес, като механизмите обхващат насърчаването и преминаването към алтернативни производства на енергия, потреблението на възобновяема електрическа енергия и ефективност в енергопотреблението.
Днес можем смело да кажем, че за нуждите от електроенергия решения има, включвайки както производството и/или потреблението на възобновяема енергия, така и акумулирането и потреблението на енергия от батерии, технология, която все по-смело ще навлиза и ще се развива. Какво се случва с нуждите от топлинна енергия за промишлеността обаче, основно пара в хранително-вкусовата, фармацевтичната, част от химическата и т. н. индустрии, която е основополагаща и произвежда продукти от основна значимост и продукти, които не могат да бъдат заместени с други. Тези индустрии нямат истинско и устойчиво решение, в средносрочен план, с което да заменят първичната си енергия с нещо налично и „зелено“, за да се декарбонизират до 4-5 години. А в тези сектори потреблението на пара е от 50 до 80 процента от общото енергийно потребление и промяната на процесите ще изисква време, иновации, инвестиции, дори не би била възможна. Тук е и конфликта, и предизвикателствата, които предстоят.
Като говорите за предизвикателства и конфликт, какво точно имате предвид и кои са те?
Ще се опитам да дам ясен и разбираем отговор. В рамките на този процес, почти всички алтернативи на първична енергия са представени. За съжаление, част от тях са на етап развитие и утвърждаване на технологии и последващо индустриализиране, което ще позволи и масовото им навлизане в употреба за в бъдеще. Говоря за производството на зелен водород, както и за новото поколение на малки модулни реактори. Към момента обсъждаме много водорода, но днес той не е решението, което в рамките на 2-3 години ще замени въглищата или газа в индустрията.
В списъка на първичната енергия, която трябва да замени въглищата е и природния газ, който днес не е истинска и устойчива алтернатива, а по-скоро временно решение. Тук е и биомасата, която все пак е изчерпаем ресурс, и не би могла да покрие нуждите на всички. И така, ако едно предприятие, използващо днес въглища, за да произвежда топлинната си енергия за нуждите на производството и, въпреки направените усилия да се подобри и намали тези нужди, има следните алтернативи: да премине временно на природен газ, което не е дългосрочно и устойчиво решение, тъй като газа е изкопаемо гориво, или да замени въглищата с биомаса, ако тя е налична на приемлива цена и попада в критериите за устойчивост. И двете решения са тежки, с много въпросителни и не дават сигурност и устойчивост.
Два примера. Първият се отнася до производството на хляб, където нуждите са например от 200KW и пещите от газ могат да станат електрически или на биометан / биогаз/, тъй като количествата ще са малки. Вторият е свързан с разработката и производството на хартия и опаковки, когато нуждите са над 50MWh първична енергия и въглищата могат да се заменят с биомаса. Във вторият случай, при натоварване на инсталацията над 8000 часа годишно, говорим за нужди от порядъка на 400000MWh или еквивалента на енергията за отопление на близо 65000 семейства. Разбирате, че една средно-голяма индустриална инсталация изисква много първична енергия, която не е на 100 процента налична и не е лесно да се намери.
Как според Вас декарбонизацията може да бъде въведена и приложена в България?
Към момента, в България, механизмите за декарбонизация са въведени през Плана за възстановяване и развитие, който обхваща интересни области и възможности за развитие. За съжаление, тези възможности и области са в процес на проучвания и последващо индустриализиране, както и не покриват нуждите на средните и големите индустриални потребители на топлинна енергия, които оперират или притежават парни инсталации или централи за производство на пара и електроенергия Има друга инициатива на ЕС, Модернизиционния фонд, който е създаден за Централна и Източна Европа, и който има за цел да подпомогне този процес.
За съжаление, заради политическата обстановка, България все още не е активирала действието на този фонд, за разлика от Полша и Румъния, където през последните 12 месеца има одобрени над 120 проекта в индустрията. Това ще подпомогне значително декарбонизирането, давайки субсидии до 100 процента от капиталовите разходи, и ще развие устойчиво индустрията, запазвайки производството, работните места и поминъка по региони и градове. Българската администрация е подготвила пакета от документи, който следва да премине процес на одобрение от страна на МС и НС, но това все-още не може да се случи с оглед случващото се в страната.
Кои са алтернативите на въглищата и природния газ като първична енергия за промишлеността?
Както споменах в примера си по-горе заместването на газа и въглищата, следвайки рамката на „Зелената сделка“ може да стане с водород, но след около десетина години за нуждите на инсталации над 10MW или с биомаса, ако тя е налична, защото и този ресурс е ограничен. Тук е момента да се насочим в посока Кръгова икономика и използване на алтернативни горива от обработката на общински отпадъци, горива, които се надявам да станат част от механизмите на Кръговата икономика, които са в процес на подготовка от ЕС.
Това е важно, тъй като този ресурс го има, може да се произвежда и оползотворява, за да се намали ефекта от замърсяването на околната среда, при директно депониране, както и да се намали ефекта от използване на изкопаеми горива в индустриалните инсталации. В категорията на алтернативните горива можем да посочим и т.нар. неатрактивна биомаса, като сламата и остатъците от селскостопанското производство, които днес не се оползотворяват, генерирайки допълнителни разходи и емисии.
Няколко цифри: използвайки 90 милиона тона алтернативни горива в Европа, днес се произвеждат над 90 милиарда KWh топлинна енергия, която може да покрие нуждите на 15 милиона домакинства, както и над 40 милиарда KWh електроенергия, която покрива нуждите на над 18 милиона домакинства. Така се спестява използването на до 50 милиона тона твърди изкопаеми горива, в зависимост от вида и калоричността им. Този пример може да се пренесе и в индустрията, със същите добри практики, технологии и принципи.
снимка: Солвей Соди
Как един промишлен обект може да стане „зелен“ и да използва кръговата икономика в своите дейности?
Бих искал да говоря за голямата и основополагаща индустрия, която има нужда от електроенергия над 10MW и топлинна енергия над 20-50MW на час. Този сектор може да стане „зелен“, по няколко начина. На първо място може да се инвестира в намаляване на потреблението на енергия, нещо което в голяма степен е факт през последните години. Би могло да се потребява възобновяема електроенергия на разумни цени, или енергия от високоефективно комбинирано производство, а така също и да се заменят изкопаемите горива, с такива, които намаляват въглеродния отпечатък до 1-3 години, а именно определен тип биомаса, както и алтернативни горива от отпадъци.
Включването на зелен водород и други енергоизточници е друга възможност. Това може да стане възможно едва след 10 години, когато тези технологии се развият така, че да осигурят количествата първична енергия на разумни цени. Тук ще споделя лични притеснения относно капацитета на подобни инсталации - дали ще има индустриализини и устойчиво работещи такива за мощности над 50 или 100MW на вход на гориво? Друг елемент е използването на водата, като ресурс за производството на „син“ водород, но все пак и тя е ценен и изчерпаем ресурс, нали? Биогазът също е част от решенията, но те ще са адекватни за малки и средни инсталации.
Казаното дотук реферира силно към механизмите и политиките за Кръгова икономика - да се покрие нуждата от първична енергия на местно ниво, с местни източници. Това води до разумното и ефективно оползотворяване на онази част от отпадъците, което не може да бъде използвана повторно, не може да се депонира, не може да се използва за производството на биогаз. Така цикълът се затваря напълно и то в рамките на 1-3 години, от гледна точка на въглеродния отпечатък.
Говорите за горива от отпадъци. Какво ще кажете за емисиите на диоксин и въздействието върху здравето?
Благодарение на инсталирането на сложни системи за пречистване на димните газове в модерните съоръжения за производство на енергия от отпадъци, емисиите на диоксин са намалели значително през последните 30 години. Секторът „Отпадъци за енергия“ е един от найстрого регулираните индустриални сектори в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени емисии на диоксин. Например в Швеция емисиите от сектора са спаднали 100 пъти за периода от 1985 г. до 2015 г., като същевременно количеството термичнообработени отпадъци се е увеличило повече от два пъти за същия период.
Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските инсталации за производство на енергия от отпадъци внимателно следят своите емисии и въздействието върху околната среда по време на различните етапи на работа. Проведени са обширни изследвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на сектора се счита за незначително поради ниските нива на емисии.
Колко ще струва това като инвестиции и кой ще плати за това?
Декарбонизирането изисква много капиталови разходи. Затова и ЕС търси начин да покрие безвъзмездно част от тези инвестиции, межди 50 и 100 процента. Ще дам пореден пример. Ако един котел с мощност от 20MW, който днес изгаря въглища, следва да се реконструира или да бъде подновен, тези разходи ще са между 10 и 20 милиона евро, в зависимост от технологията и микса на алтернативна първична енергия. Индустрията има готовност да е част от тези инвестиции, при ясни правила, прозрачност и предвидимост.
Бих искал да добавя още, че индустрията иска и може да се декарбонизира. Това няма как да се случи обаче, без да бъде подпомогната от местни и европейски инициативи, без подкрепата на администрацията и обществото. В този процес, изборът на алтернативи на изкопаемите горива, природен газ включително, е критичен и важен момент и, ако за малките инсталации има решения, за инсталациите над 20MW, в переспективата на следващите 3-10 години решенията са изключително ограничени и преминават през използването на устойчива биомаса и алтернативни горива от управлението на отпадъци. Затварянето на цикъла на управление на отпадъците и прилагането на принципите на кръгова икономика са част от решенията за това декарбонизиране и е време да подпомогнем този процес, от прилагането на малки стъпки, у дома, през по-големите на общинско ниво, до стратегиите и политиките на национално и европейско ниво.
Вашият мениджър за България, г-н Номикос, преди няколко седмици спомена, че планът за България включва амбициозни проекти за енергиен преход, включително използване на отпадъци - моля за повече подробности?
Да, така е, планът е амбициозен и не лек. Единият от проектите, предвиден за следващите години, е този за високоефективно производство на енергия, чрез оползотворяване на алтернативни горива от отпадъци или RDF. Проект, пред който има много предизвикателства, като преминаването на процедурите по ОВОС, намирането на ресурса на приемлива цена, намирането на устойчиво финансиране, включително подпомагане от страна на европейски и държавни програми и фондове. Проект, който е доста интересен, отговаря на принципите на кръговата икономика, имайки амбициите да използва максимално местен ресурс, както и покривайки критериите за намаляване на емисиите на парникови газове.
Говорим за утвърдени технологии, най-добрите, които се използват в Европа, произведени в Европа, което само по себе си е част от принципите за кръгова икономика на ЕС. Проектът следва да покрие около половината от нуждите от промишлена пара за производството на калцинирана сода и бикарбонат, пара, коята няма алтернатива в самия процес и технология, включително за много други сектори на индустрията. И, за да отворим леко завесата, говорим за инсталация, която изисква часов капацитет от първична енергия малко над 200 МВт и годишна използваемост над 8000 часа. Бих искал да завърша с това, че това е проект, който ще осигури запазване на конкурентоспособността на завода, чрез намаляне на емисиите СО2 с 300000 тона, годишно.
Кои са другите проекти за енергиен преход, които предвиждате, защото казахте, че този ще покрие половината от нуждите от промишлена пара?
Като част от група Солвей и за да остане конкурентоспособен, Солвей Соди се ангажира с прекратяване употребата на въглища до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Солвей Соди следва да постигне сериозно намаляване на емисиите на CO2 или да осъществи това, което наричаме енергиен преход.. Един от проектите е насочен към преобразуване на един от котлите в завода в Девня за съвместно изгаряне на биомаса и твърди горива.
Проектът за съвместно изгаряне беше обявен миналия февруари и се очаква да бъде завършен до октомври 2022 г. той ще намали с 20% емисиите на CO2, свързани с производството на енергия в централата. Проектът е първият важен етап от прехода на компанията към по-устойчива и чиста енергия и е в пълно съответствие с програмата на група Солвей за екологична и социална отговорност, Solvay One Planet. Проектът за съвместно изгаряне на биомаса е един от най-ефективните въглеродни проекти на групата и е уникален за региона на Девня, носеща иновации и водеща до силна устойчивост.
Вече е реализиран и действащ друг проект - беше построен 4MW соларен парк в Провадия, който носи допълнителни годишни спестявания на CO2. Соларният парк произвежда 5,1GWh или 20% от собственото потребление на електроенергия, изцяло за нуждите на завода. Намира се на територията на Провадсол на площ от 7,2 ха и е важен проект, защото още веднъж показва стремежа на бизнеса към енергийна независимост. Води до допълнителна годишна икономия на емисии на CO2.
Всички тези проекти са от решаващо значение за бъдещето на компанията и са необходими за осигуряване на продължаване на производството на калцинирана сода в България. Те трябва да редуцират с почти 40% общите емисии на CO2 до 2026 г. и ще позволят запазването на конкурентоспособността на компанията. Отново споделям, че разчитаме много и на подкрепата на държавата, тъй като ще са необходими значителни субсидии и безвъзмездни средства, за да бъде помогната компанията да инвестира в декарбонизация.