Гъвкавата терминална инфраструктура е ключ към устойчиво развитие на летищата Варна и Бургас

Александър Георгиев, началник отдел „Планиране, инженеринг и дизайн“ във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“

Александър Георгиев е специалист с близо 10-годишен опит в летищното развитие. Запален от сезонна работа като „Чек-ин агент“ на Летище Варна, след завършването на висшето си образование в Милано (Politecnico di Milano), със специалност „Урбанизъм“ (Urbanistica), решава да специализира в летищното планиране и инфраструктурно развитие. Част от професионалната му кариера преминава, изпълнявайки ролята на „Асистент планер“ (Assistant planner) към „Фрапорт Гърция“ за разработката на генералните планове за 14-те регионални летища, като ангажимент на концесионера за новоподписаната 40-годишна концесия. Впоследствие, ръководи обновяването на Генералните планове на двете черноморски летища във Варна и Бургас, както и проекти по преустройства и разширения на терминалната инфраструктура. От 3 години оглавява отдел „Планиране, инженеринг и дизайн“ към „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, като извън професионалната сфера е страстен любител на часовникарството, откривайки паралели между сложните механизми на часовниците и прецизното планиране в професионалния си живот.

Уважаеми г-н Георгиев, през тази година „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ реализира устойчива концепция „Gate Garden“ на летищата Варна и Бургас. Бихте ли разказали повече за нейната същност и какви технически и инфраструктурни предимства носи?

Концепцията се зароди в контекста на пандемични и геополитически промени, които силно повлияха авиационния бизнес. Обстоятелства, които експоненциално повишиха нуждата от иновация в този стриктно регулиран и бих казал консервативен сектор. COVID-19 донесе със себе си изисквания за социална дистанция, които значително намалиха оперативния капацитет на терминалната инфраструктура. По-късно, по време на проектирането, Р. България се присъедини към Шенген, което донесе допълнителни променливи в процесите на опериране и породи нуждата от увеличение на обхвата – освен новопроектираните външни „Gate Garden” зони, терминалите във Варна и Бургас трябваше да претърпят пълна преконфигурация на зона „Заминаване“ (зона „Въздух“), водени както от нова стратегия за разделяне на пътникопотока, така и от изцяло преобразена търговска концепция в партньорство с търговските и проектантски екипи на партньорите ни от „Нюанс БГ“ (част от групата на Avolta) и Lagardère Travel Retail. С това, обхватът на проектиране и строителство надхвърли 4000 кв.м за Летище Варна и близо 5000 кв.м. – за Летище Бургас.

Иновативният характер на т. нар. „Gate Garden“ - концепция за „отворен терминал“, беше внимателно планирана и обследвана по време на проектирането, тъй като местоположението им се явява разширение на „сърцето“ на летищния комплекс – терминалните сгради. Основните характеристики, които правят зоните уникални за Европа, са симбиозата на оперативни изходи за отвеждане на пътници (Gates) и търговски пространства, внимателно балансирани от иначе нетипичен за летищна инфраструктура елемент – природата. Беше изключително трудно, предвид 24/7/365 режима на работа на летищата да бъде разработена концепция, която да отговаря своевременно на всички функционални нужди, и чието изпълнение на строителството да не възпрепятства нормалното функциониране на летищата. Фактори като силно изразената лятна сезонност на летищата, постави силно ограничени времеви рамки за изпълнението на проектите в зимните месеци.

Проектите значително повишават оперативния капацитет на летищата във Варна и Бургас, чрез предоставяне на изключително необходимата за летищна инфраструктура гъвкавост на работа. Възможността за реконфигуриране на зони „Шенген“ и „Не-Шенген“, предоставят допълнителни работни сценарии, така че без пропорционално увеличение на площта спрямо трафика, да могат да се обработват различните пикови натоварвания, типични за чартърния характер на полети, които представляват голяма част от пътническия трафик през летния сезон. Това осигурява оптимално използване на сградите на Терминал 2, като същевременно предоставяната услуга на пътниците е уникална за Европа.



Летище Варна, снимка Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт

Как решенията, които са приложени в „Gate Garden“ допринасят за увеличаване на капацитета и ефективността на летищата Варна и Бургас?

Архитектурният подход при разработването на концептуалния дизайн е вдъхновен от „биофилния брутализъм“ (biophilic brutalism). Като нововъзникваща архитектурна концепция, тя съчетава елементи на брутализма, като видим и необработен бетон, смели геометрични форми с интегрирането на природата в изградената среда чрез елементи като чист въздух, естествена светлина и зеленина. Премереният подход при мащабирането на проекта, съобразено с природните дадености на избраните зони, както и прецизното дефиниране на обхвата на строителство ни позволи да избегнем конвенционалните архитектурни решения за разширение на терминална инфраструктура, допринасяйки за намаляването на директния и индиректния въглероден отпечатък. Липсата на затворени обеми изолира нуждата от сложни системи за вентилация и климатизация, системи за активно пожарогасене и димоотвеждане, окачени фасади и метални или стоманобетонови покривни конструкции. По този начин спестените въглеродни емисии от строителството са близо 5 пъти повече, сравнено с идентичен архитектурен подход, използван при стандартно разширение, като същевременно се оптимизира и срокът на строителство, така че да бъде изпълним в периода от м. ноември до м. юни, когато се извършва по-голямата част от строителството на Летище Варна и Летище Бургас, поради по-ниска натовареност на летищната инфраструктура.

Пространствата са проектирани по начин, който да благоприятства диверсифицираната летищна социална динамика и изгражда непринудени интеракции между пътниците, използвайки елементи на градска среда – дълги пейки, които пътниците да могат да споделят, зелени площи и звук на течаща вода, както и детска площадка за най-малките посетители съвкупно благоприятстват за едно спокойно и приятно преживяване за пътника. Същевременно, това позволява преконфигуриране на зоните, според нуждите на оперирането.

Паралелно с благоприятното усещане за пътника, породено от изградената среда, със завършването на проектите капацитета на зона „Заминаващи“, Терминал 2 нарасна с близо 40%, благодарение както на допълнителните външни зони, така и на преконфигурираните площи в Терминал 2, което повишава и ефективността чрез нарастване на възможните сценарии за комбиниране на зони „Шенген/Не-Шенген“ за двете терминални сгради.


Летище Бургас, снимка Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт

Компанията реализира и други мащабни инфраструктурни и инвестиционни проекти, включително предстоящата рехабилитация на пистата на Летище Бургас. Бихте ли споделили какво ще включва този проект и какви са очакваните резултати от него?

Пистата на Летище Бургас е построена през 1962г. и по-късно модернизирана през 1980г. Поради възрастта и техническото състояние на пистата е необходима пълна рехабилитация с цел осигуряване на безопасността, като основен и безусловен приоритет за компанията. Съгласно предвижданията за развитието на трафика на Летище Бургас, очакванията са проекта да отговори на нуждите за поне следващите две десетилетия.

Аналогично на проектите за терминалната инфраструктура „Gate Garden”, с цел минимизиране на въздействието върху туристическия сезон, ремонтните дейности са планувани да се извършват изключително и само през зимните месеци – в периода м. ноември до м. април. Обхватът на рехабилитацията включва цялата писта, прилежащите площи, дренажната система, както и нова система за осветление.

Планирате ли други проекти и подобрения по двете летища, които да спомогнат за тяхното устойчиво развитие?

Основни проекти, свързани с устойчивото развитие на двете летища, включват преконфигуриране и подобрения в пероните, както и изграждането на фотоволтаични паркове.