Градим по-добро бъдеще за розопроизводството в България и по света
Владимир Стоянов, изпълнителен директор на Rozara Group и председател на сдружение „Българска розова долина“
Владимир Стоянов е розопроизводител и преработвател на висококачествено розово масло, като ръководената oт него Rozara Group се нарежда сред топ 5 на износителите на българско розово масло, сертифицирано от Държавната лаборатория за периода 2012-2022 година. От 1997 година трупа опит като предприемач в сферата на транспорта и строителството, а от 2008 година розите са негова работа, хоби и страст. Постепенно разширява няколко реда с био насаждения от роза Дамасцена до над 150 декара край с. Буново, в сърцето на Средногорието – автентичната розова долина на България. Междувременно изгражда и една от най-успешните в последните години розоварни в България, което му позволява и да преработва продукцията на по-малките производители в региона. Участва активно в процесите и инициативите на браншовите представители за стабилизиране на розопроизводството и преработката в страната и приема за своя мисия да възстанови лидерството на България на световния пазар на розово масло.
Уважаеми г-н Стоянов, в началото на нашия разговор, бихте ли разказали за Средногорска Роза, нейната история и сферата и на специализация?
„Средногорска роза“ е розоварната на Rozara Group. Тя отвори врати през 2009 година и оттогава всяка година в нея произвеждаме първокачествено българско розово масло – онова, което прославя страната ни във всички краища на света вече 300 години. Освен рози от нашите био насаждения, в „Средногорска роза“ преработваме и тези на други розопроизводители от Средногорието, както и диворастящи билки от региона. Малко хора знаят, че розовата долина на България започва именно от с. Буново, където се намира дестилерията – това е най-западната й точка, само на 45 минути от София. Розоварната има 3 казана с капацитет 500 кг. – такива са 90% от всички розоварни в България.
В продължение на казаното, ще запознаете ли читателите със специфичните характеристики на роза сорт Дамасцена?
Дамасцената е един от двата вида маслодайна роза, от които се произвежда розовото масло. Важно е да кажем, че „Българско розово масло“ е име, защитено с патент през 2014 година като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования. Това беше важна стъпка за нашия бранш в посока определяне на статут на сектора като стратегически за страната ни. Твърди се, че маслодайната роза е дошла в България през 18 век от Персия (днешен Иран). Тук тя е кръстосана с българската дива шипка и така е станала устойчива на по-суровата зима по нашите земи. За разлика от другите рози, Дамасцена не се отличава с високи естетически качества – стеблото е тъничко и криво, цветът не е особено кичест и е доста нетраен. За сметка на това обаче има изключително силен аромат, който се дължи на маслото, което се съдържа в цвета. Може би ще е любопитно за читателите да научат, че за един килограм розово масло са необходими над милион и 200 хиляди розови цветчета. Те се берат рано сутрин, докато са още росни, защото така се запазва маслото вътре в тях.
Бихте ли разказали за технологията на извличане и обработка на розовото масло? Какво влияние оказва производственото оборудване върху крайния продукт?
Розовото масло се прави от свежия набран розов цвят, който трябва да се обработи веднага. Розоберът се случва в продължение на около 20-30 дни от края на месец май, в зависимост от метеорологичните условия. При нас розите се преработват още в същия ден, в който са набрани, чрез парна дестилация. Докато чакат преработка, те се съхраняват в специално помещение при температура 16oС. Това е само един от важните детайли в процеса, в който ние от Rozara Group се уверяваме, че нашите клиенти ще получат първокачествено розово масло. Котелът в розоварната е на дърва, като в момента преминаваме към слънчева енергия, което е дори още по-екологично. Много е важно да се поддържа определена температура и налягане, за да се извлече възможно най-много от маслото в розите. Колкото по-оптимален е целият процес, толкова повече и по-качествено масло извличаме от определено количество розов цвят. Това съотношение в бранша наричаме рандеман – нисък рандеман означава висок добив на масло.
Споделете за кампанията SOS Българска роза. Какво провокира нейното зараждане и към какво се стреми?
Създадохме кампанията „SOS Българска роза“ в отговор на тежката криза в розопроизводството през 2021 година, когато цената за килограм розов цвят достигна най-ниските си стойности в новата история на страната ни – едва 1.50 лв. при себестойност от 2 лв. за производството му. Тази криза принуди много хора да се откажат от вековния си поминък, някои дори изкорениха своите насаждения, което е изключително тъжно и беше тревожен сигнал, че сме на прага на последния етап от заличаването на този символичен за страната ни сектор. Този процес започна още преди няколко години, когато държавата позволи на чуждестранни фирми да отворят свои дестилерии в България и така от клиенти на нашите производители, те се превърнаха в конкуренти. Най-лошото в това е, че тези фирми имат същите производства и в държави, външни за Европейския съюз. По този начин им позволихме да внасят масло от трети страни без да плащат мита, да го мешат с българското и да го реализират в Европа, като подкопават цените и компрометират качеството му. Това развала репутацията на българското розово масло като най-качествено в света, а това е основното ни конкурентно предимство.
През 2021 г. с „SOS Българска роза“ помогнахме на над 165 малки семейни стопанства да запазят поминъка си и да продължат розопроизводството и през 2022 г. Тази година цените вече са стабилни, защото междувременно работихме и за осигуряване на оборотни средства за дестилериите, през кредитен продукт на Българската банка за развитие.
Какви са предстоящите Ви планове за близките няколко години, свързани с развитието на розопроизводството, вторичните продукти от него и пазарите на разпространение?
Сега фокусът ни е върху определяне на статут на розопроизводството на стратегически за България сектор. Когато българската държава постави бранша на полагащото му се място, тогава ще можем да възстановим лидерските позиции на България на световния пазар. На практика това има няколко задължителни инициативи. По отношение на земеделието, работим върху това субсидирането на розопроизводителите да стане на база килограм набран и реализиран розов цвят, а не както е сега – на база декар площи. Когато се грижиш за своите рози, береш и предаваш качествен цвят, който преработвателите купуват, заслужаваш да бъдеш стимулиран, а не парите да потъват в необрани, изоставени поля, като се дават на хора, които имат големи площи, а не се грижат за насажденията си, не работят или ги отдават под аренда. Това е принцип на финансиране, който трябва да защитим пред Европа, като изключение в земеделието, защото само в България се произвежда розов цвят и не бива да се прилагат на сляпо практики, които може да са добри за другите агро-сектори, но не работят при нас.
Относно маслото и крайните продукти, настояваме за регулиране вноса и контрола на качеството на розовото масло – да е ясно за крайния клиент дали купува българско масло или по-нискокачествено смесено масло. Друга важна кауза за нас е да спрем порочната практика вносна синтетика да се продава в сувенирните магазини и туристическите центрове с етикет „българско розово масло“. Когато сложим на евтините сувенири и фалшивите козметични продукти етикет „имитиращ продукт“, ще стимулираме търговците да търсят и предлагат истински продукти от български рози, произведени в България.
В заключение какви съвети бихте отправили към розопроизводителите в България и тези, които предстои да стартират своя бизнес?
Браншът отчаяно се нуждае от млади, енергични предприемачи, които да видят потенциала на бранша и да влеят своята енергия и дух в нови производства, да приложат съвременни практики както в производството, така и в маркетинга на продуктите от българска роза. Те ще дадат нов тласък на вековния поминък на целия регион, а това, което е важно те да знаят, бих обобщил в две основни направления – да не се страхуват да експериментират, но и се допитват до по-опитните, както и да работят заедно, единни като бранш. Трябва да покажем, че ние българите можем да сме обединени и да градим по-добро бъдеще с общи усилия – това е единственият правилен път!