Газификацията на въглища открива нови възможности пред комплекса „Марица изток“

инж. Любомир Димитров, член на Управителния съвет на БЕМФ

Наскоро БЕМФ представи предложение комплекс „Марица изток“ да се развие от традиционен въглищно-енергиен център към интегриран енергийно-химичен комплекс. Каква е технологичната логика на този модел и кои негови предимства бихте откроили за българската енергетика и индустрия?

БЕМФ многократно е представял на национални конференции експертно становище за развитие на българската енергетика в посока ефективно използване на местните енергийни ресурси по екологичен начин. Такива са въглища, биомаса, отпадък и други. Такава визия може да стане национална енергийна политика във връзка с геополитическите изменения, касаещи достъпа до енергийни ресурси, основно вносен природен газ. Комплекс „Марица изток“ е най-големият активен енергиен природен ресурс в региона. Но имайки предвид промените в характера на производството на електрическа енергия в България и в региона чрез увеличеното производство от слънце и вятър, става стратегически разумно въглищата да се използват за производство на полезни химикали. Такива технологии съществуват в много страни от над 70 години. Над 30 години до 1989 година в Димитровград се е произвеждал амоняк от въглищата от „Марица изток“.

Представената концепция предвижда използването на местните лигнитни въглища за производство на синтезен газ, водород и химически продукти като амоняк, урея и метанол. Какви са предпоставките тези отделни технологични процеси да бъдат интегрирани така, че да се постигнат висока ефективност, гъвкавост и максимална добавена стойност?

Технологията се състои в производство на синтезен газ от въглища. Процесът се нарича “газификация” и не е изгаряне, а химическо преобразуване на въглеводородите, каквито са въглищата. Съставът на синтезния газ включва водород, метан, въглероден окис и други по-малки газови компоненти. От този синтезен газ могат да се произвеждат над 60 различни химикали. В зависимост от потребностите на индустрията и на пазарната среда у нас или в региона ще бъде взето решение какви химикали да се произвеждат. Ние считаме за целесъобразно да се насочим към амоняк, карбамид, метанол. Това са продукти с ключово значение за земеделието, транспорта и други индустрии. Технологията се характеризира с висока ефективност по няколко причини, като една от тях е липсата на горивен процес и енергийни загуби. Икономическата ефективност е значителна. Един пример за това е: при производство на един тон карбамид с пазарна цена 500-600 евро на тон,са нужни 3-4 тона въглища с цена 40-50 евро на тон. Важен ефект, освен цената, е и преустановяване на внос на продуктите. От особено значение е и друга полза от създаване на такова производство, именно запазването на десетки хиляди работни места.

Един от ключовите въпроси при подобни модели е неговият въглероден отпечатък. На какви технологични решения може да се разчита за ограничаване, улавяне или оползотворяване на въглеродните емисии, така че бъдещите производства да отговарят на все по-строгите европейски изисквания за декарбонизация?

Технологията “газификация” е химическо преобразуване на въглеводородите и инсталацията няма горене с комин и замърсяване на атмосферата с вредни окиси и прахови частици. В допълнение на проекта е възможно да се добави като подпроект инсталация за улавяне на въглеродния двуокис от работещата централа „Марица Изток 2“ и използването му като допълнителен ресурс в производството на химикалите. От друга страна, улавянето и използването на въглеродния окис при работата на ТЕЦ2 може да промени статута на централата по отношение на плащането на т.нар. “въглеродни квоти” и централата да остане един важен стабилизатор и регулатор на електрическите мрежи у нас и в региона.

Проектът предвижда и собствени гъвкави мощности за производство на електроенергия от синтезен газ. Как виждате тяхната роля в бъдещата енергийна система на комплекса и възможностите за съчетаването им с възобновяеми източници, системи за съхранение и други нови енергийни технологии?

Производството на електроенергия в рамките на химическия комплекс е въпрос на проектното решение. Самият комплекс има нужда от малък обем електрическа и топлинна енергия, които може да произвежда от собствения синтезен газ, или да получава от работещата ТЕЦ2. Още в първата фаза от разработването на проекта ще се вземе решение за целесъобразното осигуряване на електрическа енергия, не се изключва да е от ВЕИ, въпросът е на икономически анализ. Производство на електрическа енергия за захранване на националната разпределителна мрежа не считаме, че ще е нужно при голямата наличност на ВЕИ и батерии.

Какви според Вас са следващите важни стъпки, за да премине предложението на БЕМФ от концептуален към реален проект и каква роля може да имат институциите и бизнес компаниите в този процес?

Предложението на БЕМФ е резултат на продължително проучване и анализиране на технологии и успешни практики в много страни. В света има над 600 инсталации за газификация и почти половината от тях използват въглища, най-вече за производство на химикали. Като се вземе предвид мащаба на комплекса „Мини Марица-изток“ с производство на милиони тонове въглища и трудовата заетост с голямо социално значение за региона, е ясно, че решението за реален проект може единствено да е държавно. Важен фактор за това е и комплексната сложност на такъв проект, ангажиращ компетенциите на няколко министерства - енергетика, икономика, земеделие, транспорт, иновации, екология. По отношение на социалната страна, възможно е мащабът на проекта като инвестиция и производителност да се определи с решение какъв обем въглища искаме да оползотворяваме и колко от заетостта на хора искаме да запазим. По-големите количества произведени продукти винаги ще намерят приложение и пазар.

По отношение на практическата реализация на проекта държавата може да избере от няколко подхода - с частни инвестиции като концесия или с гаранция, или със специално държавно дружество, или смесена форма с държавно участие. Вече е имало интерес от чужди инвеститори за подобни проектни идеи, свързани с въглищата и комплекса „Марица изток“. Основен въпрос остава дали държавата, в лицето на изпълнителната власт, ще има визия и решителност да се заеме с такова мащабно начинание. Първите стъпки според установената практика са иницииране и финансиране на експертен екип, предварително проучване, технико-икономически доклади, избор на подход за собственост на проекта и финансиране. Реализирането на проекта, след получени разрешения от съответните институции, може да стане за период от 2-4 години в зависимост от избраните производства.