Фуражни добавки

Освен основните суровини, дажбите на селскостопанските животни съдържат и различни фуражни добавки, чиято цел е да допълнят диетата на животните с хранителни вещества, както и такива, които подобряват здравето на животното или усвояването на други вещества. Тези фуражни добавки могат да бъдат с естествен произход или синтетични. При прилагането им и отнасящите се до него регулации главни съображения са влиянието върху благосъстоянието на животното, на хората, които ще консумират животинските продукти, както и влиянието върху околната среда.

Текст: списание АгроБио Техника

Фуражни добавки

Фуражните добавки са вещества, микроорганизми или препарати, различни от фуражните суровини и премиксите, които съзнателно се добавят в храната или водата на животните, за да изпълнява една или повече от няколко специфични функции. Тяхното предназначение е да оказват благоприятно влияние върху характеристиките на фуража, на продуктите от животински произход, да отговарят на хранителните потребности на животните, да оказват благоприятно влияние върху последиците за околната среда от производството на животинска продукция, да оказват благоприятно влияние върху самото производство на животинска продукция, продуктивността или доброто състояние на животните, по-специално чрез оказване влияние върху гастрочревната флора или смилаемостта на фуражите; или да притежават коксидиостатичен или хистомоностатичен ефект.

Накратко, фуражните добавки са продукти, са второстепенни компоненти на дажбата на животните, използвани с цел подобряване на качеството на фуражите и качеството на храните от животински произход. Фуражните добавки не могат да бъдат пускани на пазара, освен ако не е дадено разрешение след научна оценка, доказваща, че добавката няма вредно въздействие върху здравето на хората и животните и върху околната среда. Хранителните добавки представляват различни класове молекули, съединения или организми, които насърчават поглъщането, усвояването на хранителните вещества, растежа и здравето. Те влияят на физиологичните процеси като имунната функция, устойчивостта на стрес и възпроизвеждането. Хранителните добавки включват хранителни атрактанти, имуностимуланти, пребиотици, пробиотици, подкислители, етерични масла, антиоксиданти, антибиотични стимулатори на растежа, оцветители и др.

Най-популярните приложения са добавките или вещества, които обикновено не се намират или се намират на неоптимални нива в стандартните дажби за хранене, като витамини, минерали, пигменти, аминокиселини и ензими. Друго приложение за фуражни добавки е премахването на антинутриентите, открити в суровите съставки и лечението или профилактиката на здравословни проблеми, които могат да възникнат. Кокцидиостатиците и анттибиотичнитте стимулатори на растежа също попадат в категорията на фуражните добавки, но в днешно време на практика те се определят ​​предимно като „лекарства или фармацевтични продукти“, а не като фуражни добавки.

Категоризиране

Добавките могат да се класифицират като технологични (консерванти, антиоксиданти, емулгатори, стабилизиращи агенти, регулатори на киселинността, добавки силаж (трева или други зелени фуражи, пакетирани и съхранявани в херметични условия, обикновено в силоз), сензорни (ароматизиращи вещества, оцветители), хранителни (витамини, минерали, аминокиселини, микроелементи), зоотехнически (подобрители, увеличаващи смилаемостта на храната, стабилизатори на чревната флора), кокцидиостатици и хистомоностатици, които обаче са антибиотици, предназначени да убиват или инхибират протозои (бактерии/микроорганизми) и са забранени в Европа от 2009 г. и са заменени с пробиотични алтернативи.

Ензими

Екзогенните ензими обикновено се добавят към диетата на моногастрични животни като средство за намаляване на антинутриционните ефекти на фуража. Зърнените култури и вторичните продукти на растителна основа са главните компоненти на дажбата на животните. Няколко хранителни вещества, присъстващи в тези продукти, са в „свързана“ форма, което означава, че моногастричните животни нямат ензимите, които да смилат и освобождават хранителните вещества, за да ги направят достъпни за усвояване. Фитатно-фосфорните и не-нишестените полизахариди са двата основни антинутриента, присъстващи във фуражите.

Фосфорът в зърнените култури присъства като фитинова киселина, основното фосфатно съдържание в семената. Обикновено от 50% до 80% от фосфора във фуража присъства като фитинова киселина и не е достъпен за моногастричните животни. Солената форма на фитиновата киселина се нарича фитат и почти цялата фитинова киселина присъства като смесена сол (фитин). Фитатът е слабо достъпен за моногастричните животни поради липсата на ендогенни ензими и може да намали усвояемостта на други хранителни вещества, влияейки върху растежа и производителността. Микробната фитаза е най-често използваният екзогенен ензим във фуражите за моногастрични животни. Фитазата катализира поетапното отстраняване на фосфата от фитиновата киселина или соления фитат. Фитазата може да намали антинутриционния ефект на фитата и да подобри усвояемостта на фосфор, калций, аминокиселини и енергия, както и да намали отрицателното въздействие на екскрецията на неорганичен форфор в околната среда. Ефикасността на фитазата варира сред фуражите поради разтворимостта на фитата. Като цяло ефективността на екзогенните ензими от фитаза се влияе както от фуражите (източник на ензими, разтворимост, размер на частиците), така и от фактори, свързани със специфичните животни - рН на червата, времето на задържане и т. н.

Не-нишестените полизахариди са компоненти на растителната клетъчна стена и са другите основни антинутриенти, присъстващи в зърнените култури и маслодайните семена. Не-нишестените полизахариди са основна част от фибрите (фибрите са сумата от не-нишестените полизахариди и лигнин) и се разглеждат като фуражни компоненти, които или се усвояват слабо, или имат антинутриционни свойства. Не-нишестените полизахариди включват водоразтворими и неразтворими компоненти като целулоза, лигнин, арабиноксилан, глюкан и олиго- и полизахариди, съдържащи различни захари като арабиноза, галактоза, рамноза и мананоза.

Високите нива на Не-нишестените полизахариди в диетата на моногастрични животни са свързани с намален растеж и производителност. По-конкретно, диетите с високо съдържание на не-нишестени полизахариди увеличават вискозитета на дигеста, намаляват смесването и смилаемостта на дигеста и забавят транзита на дигеста през чревния тракт и по този начин има по-голяма възможност за свръхрастеж на патогенни бактерии. Въглехидразите са ензими, насочени към въздействие върху не-нишестените полизахариди и захари. Различни ензими повишават хранителната стойност на вторичните продукти от зърнени култури за свине и птици. Ефикасността на ензимите обаче зависи от разтворимостта на не-нишестените полизахариди и сложността на въглехидратите. Предизвикателство за фуражната индустрия е да произвежда високоефективни ензими, които ще доведат до използването както на разтворими, така и на неразтворими не-нишестени полизахариди като енергиен източник за моногастрични животни. Разграждащите въглехидратите ензими действат върху сложните въглехидрати и ги разграждат до по-малки полимери и се използват в диети за моногастрични животни с високо съдържание на не-нишестени полизахариди (напр. пшеница, ечемик, ръж).

Пробиотици и пребиотици

Термините про/пребиотици се използват за обозначаване на организми и/или вещества, които допринасят за здравословния микробен баланс в червата и включват както живи организми, така и вещества. Насърчаването на благоприятна чревна микрофлора е важно, особено след като антибиотичните стимулатори на растежа престават да се използват във фуражите за животни. Пробиотиците спомагат за предотвратяване и контрол на стомашно-чревни патогени и/или подобряване на производителността на животни чрез различни механизми. Здравословните микробни популации в стомашно-чревния тракт често се свързват с подобрено представяне на животните, което се изразява в по-ефективно храносмилане и подобрен имунитет.

Пробиотиците и пребиотиците функционират чрез повишаване на здравословната микробна популация на червата. Пробиотиците са живи микроорганизми. С изключение на някои дрожди и гъбични пробиотици, повечето от използваните микроорганизми са от бактериален произход. Примери за бактериални пробиотици са няколко вида Lactobacillus, Bifidobacterium, Bacillus и Enterococcus. Небактериалните (дрожди или гъбични) пробиотици включват Aspergillus oryzae, Saccharomyces и Candida pintolopesii.

Добавянето на пробиотици увеличава популацията на полезни микроорганизми, а след това тези здрави бактериални колонии инхибират растежа на вредни микроорганизми. Пробиотиците се определят като култури на специфични живи микроорганизми, която се имплантира или пролиферира в чревната микрофлора и благоприятно влияе върху здравето или производителността на гостоприемниците. Смята се, че пробиотиците действат, като се конкурират с неблагоприятните бактерии или патогени чрез конкурентни средства за изключване (за местата на закрепване и хранителни вещества), модифициране на pH чрез производството на странични ферментационни продукти (т. е. водородни йони, мастни киселини) и/или производството на специфични вещества (бактериоцини) с целенасочена антимикробна сила. По този начин пробиотиците служат като алтернатива на антибиотичните фуражни добавки с цел управление и намаляване на разпространението на чревни патогени.

Пребиотиците са несмилаеми функционални съставки, които селективно стимулират растежа на благоприятни бактерии в червата на гостоприемника (т. е. представляват храна за добрите микроби). Пребиотиците се класифицират като дизахариди, олигозахариди и полизахариди, а най-често използваните пребиотици включват лактулоза, манан-олигозахарид, инулин и фруктоолигозахариди. Синбиотиците могат да бъдат дефинирани като смес от пробиотици и пребиотици, която благоприятно влияе върху гостоприемника чрез подобряване на оцеляването и имплантирането на микроби, които насърчават здраве на стомашно-чревния тракт. Смята се, че при оптимално здраве съществува баланс между гостоприемника и бактериите, присъстващи в чревната му флора, но при наличие на стрес (хранителен, патогенен и др.) се стига до намаляване на броя на полезните организми. Следователно се смята, че добавянето на пробиотици в дажбите за домашни животни помага за регулирането на полезен микробен баланс.

Антиоксиданти

С появата на дажби, съдържащи високо ниво на животински и растителни мазнини, възниква и изискването за антиоксидантна защита. Окисляването във фуражите води до гранясване на мазнините и унищожаване на витамини А, D и Е и аминокиселини, което води до понижени енергийни стойности на диетата. Антиоксидантите се добавят в диетата на животните, за да се подобри качеството на фуражите и да се увеличи срока на годност. Антиоксидантите са два вида, естествени и синтетични продукти. Тези продукти имат способността да предотвратяват или прекратяват производството на свободни радикали, като по този начин осигуряват защита срещу реактивни кислородни видове. Естествените антиоксиданти включват токофероли, други ароматни растителни екстракти (например екстракт от розмарин) и етерични масла. Използват се както естествената, така и синтетична форма на витамин. Други синтетични съединения с антиоксидантни свойства включват етоксихин, бутилхидрокситолуен и бутилхидроксианизол. Установено е обаче, че етоксикинът е най-ефикасен, следван от бутилхидрокситолуен и бутилхидроксианизол.

Антибиотични стимулатори на растежа

Антибиотичните стимулатори на растежа са вещества, прилагани в ниска субтерапевтична доза във фуража с цел контрол на болестите и за подобряване на растежа и производителността на животните. Използването на антибиотични стимулатори на растежа се увеличава с интензификацията на животновъдството поради увеличеното потребителско търсене и подобренията в преобразуването на фуражите в храни от животински произход. Широка гама от ветеринарни антибиотични (естествени, синтетични или полусинтетични) съединения с антимикробна активност се използват като фуражни добавки за контрол на болестите (профилактично) или като стимулатори на растежа в животновъдството. Анаболните стероиди и β-агонистите се използват до голяма степен в интензивното производство на месо, за да се подобри наличието на хранителни вещества. Анаболните стероиди подобряват натрупването на мускулни протеини и метаболизират запасите от мазнини и се използват в животновъдството за увеличаване на скоростта на растеж. Анаболните фуражни добавки са забранени в Европейския съюз, но Съединените щати два хормона са одобрени като фуражни добавки - меленгестрол ацетат за юници и рактопамин за свине. Прекомерната употреба на антибиотици, особено при субтерапевтична доза за насърчаване на растежа, може да подхрани развитието на устойчиви на антибиотици бактерии, което излага на риск здравето както на животните, така и на хората. Антибиотиците също навлизат в околната среда чрез екскретите на животни и отпадните води, както и анаболните ускорители на растежа, които могат да бъдат особено вредни за фауната в различни водни басейни. Много страни регулират, но не забраняват използването им за стимулиране на растежа при животните.

Витамини и минерали

Витамините са органични химични съединения, които се изискват в малки количества, а когато са дефицитни или липсват от диетата, характерни прояви могат да доведат до здравословни проблеми. Като цяло препоръчителното ниво на добавяне е предвидено в стандартите за породата. Трябва обаче да се признае, че тези нива са само ориентир, тъй като има няколко фактора, които могат да повлияят на действителните изисквания за добавяне на конкретни витамини. Сред тези фактори са присъщите нива на витамини в различните фуражи, производственият процес на крайния фураж и здравословното състояние на конкретните животни. Фактори като топлинен стрес или поява на заболяване увеличават нуждата от някои витамини.

Освен протеините, въглехидратите, мазнините и някои витамини, много минерали формират част от хранителните нужди на животните. Въпреки че понастоящем повечето от тези елементи се добавят към диетата в тяхната минерална неорганична форма, изглежда има тенденция към допълване с хелатни минерали, често наричани „органични минерали“. Името им първоначално произлиза от свързването на специфичен минерал с органично вещество, въглехидрат или аминокиселина. Минералите, представени в тази форма, имат по-висока бионаличност и могат лесно да се абсорбират през чревната стена и не изглежда да образуват хелати с други минерали в храносмилателния тракт като техните неорганични аналози. Изследванията на хелатни минерали са установили, че отлагането на минерали в оборския тор е значително намалено, когато минералите се дават в органична форма.

Редица фактори влияят върху нуждите от различните минерали. Нивата на фитат във фуражите не само предпазват фосфора от биодостъпност, но също така образуват комплекси в храносмилателния тракт с калций, цинк и желязо и други минерали. Изследванията показват, че фитатът във фуражите може също да повлияе на биологичната наличност на цинк, мед и манган. Някои заболявания като кокцидиоза също могат да намалят абсорбцията на минерали, като увреждат ворсите и микровилите в червата и по този начин засягат способността им за усвояване.

Растителни препарати

Екстракти, етерични масла и други растителни препарати от стотици растителни видове, принадлежащи към почти 100 растителни семейства, се използват като фуражни добавки - така наречените фитогени, растителни добавки или фитобиотици - главно като ароматизанти или зоотехнически добавки. Техните активни принципи включват различни групи фитохимикали като моно- и сескитерпени, фенилпропаноиди, флавоноиди, иридоиди и други. Основното им действие е като антимикробни, антиоксидантни и имуномодулиращи агенти в стомашно-чревния тракт. При употреба на билкови фуражни добавки (фитогеника) трябва да вземат предвид всички национални разпоредби относно остатъците от възможни замърсители в храните и фуражите. Това включва тежки метали, продукти за растителна защита, микробиологично и ботаническо замърсяване, микотоксини, полициклични ароматни въглеводороди, диоксини и диоксиноподобни полихлорирани бифенили. От всички понастоящем използвани добавки, етеричните масла са може би най-сложните и най-малко разбираеми в научната общност. Проучванията отчитат и демонстрират ефективността на етеричните масла за упражняване на гореспоменатите дейности in vitro, но in vivo доказателствата са все още доста ограничени. Експериментите предполагат, че фитогениката има ефект върху модулацията на червата, като показва намаляване на броя на бактериите и по-малко амоняк и биогенни амини във фекалните вещества. Търговските проучвания отчитат значителни производствени подобрения в съотношенията на конверсия на фуражи, жизненост, производство на яйца и подобрения на крайните продукти за стада, третирани с фитогенни продукти и в сравнение с отрицателните контролни групи.

Други възможности

В допълнение към основните добавки, изброени по-рано, има няколко други второстепенни съставки, добавяни към фуража. Те включват естествени или синтетични оцветители за подобряване на цвета на яйчния жълтък и бройлерите (напр. карофил, лутеин, зеаксантин), инхибитори на плесени за предотвратяване на растежа на плесени (напр. органични киселини), свързващи вещества с микотоксини, които се свързват с микотоксините и предотвратяват абсорбирането им, кокцидиостатици за предотвратяване на кокцидиоза (протозойна инфекция при домашни птици) и свързващи вещества за намаляване на прахообразния фураж и подпомагане на по-доброто залепване на пелетите.

Тенденции при добавките

Постоянно се появяват нови добавки и нови приложения на различни добавки, което е свързано с нови научни открития, недостиг на суровини и притеснения, свързани с екологията. Сред другите двигатели за развитието и появата на нови фуражни добавки са непрекъснато променящите се предизвикателства пред производителите и натискът и необходимостта компаниите за фуражни добавки да останат рентабилни. Не е необичайно да се установи, че изненадващ брой изследователски и научни трудове в животновъдната промишленост са поръчвани и извършвани от компании за фуражни добавки, за да изпълнят необходимостта от иновации, да разрешат предизвикателствата пред производството и да предоставят по-добра представа за начините на действие на техните специфични продукти. Това развитие довежда до съществуването на редица разпоредби за продажбата, дистрибуцията, приложението и включването на добавки във фуражите, които се използват.

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти