Форум „Енергийният сектор в дигитален преход“

Секторът навлиза в етап на фундаментална трансформация, в който данните се превръщат в ключов актив, а гъвкавостта – в нова пазарна валута

На 28 април 2026 г. в сградата на Камарата на строителите в България се проведе форумът „Енергийният сектор в дигитален преход“, който събра представители на енергийния сектор, технологични компании и финансови институции. Събитието бе организирано от UDIH – Хъб за дигитална трансформация на комуналните услуги, в партньорство с Елнова АД, водещ търговец на електроенергия.

В рамките на дискусиите ясно се открои ключова тенденция: енергетиката се развива отвъд традиционната инфраструктура и се утвърждава като комплексна, софтуерно управлявана система, базирана на данни, прогнозни модели и висока скорост на реакция. В този контекст дигитализацията се очертава като основен фактор за поддържане на стабилността на мрежата при нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници и повишената пазарна волатилност.

В откриващото си изказване Димитър Иванов, председател на UDIH, подчерта ролята на хъба като катализатор на дигиталната трансформация в комуналния сектор. Той акцентира върху синергиите между водния и енергийния сектор – две системи с общи предизвикателства, свързани с инфраструктурата, ефективността, устойчивото развитие и управлението на ресурсите.

„Защо сега?“

На този въпрос отговор даде Ангелин Цачев, ръководител „Електроенергийни проекти“ в Български Енергиен Холдинг ЕАД. По думите му секторът преминава от статично, аналогово управление към динамична дигитална екосистема – процес, който започва още в началото на века, но днес достига критична точка на необходимост.

Сред основните фактори за досегашното забавяне бяха посочени ограниченият достъп до финансиране, липсата на дългосрочна визия и институционалната инерция. В настоящия момент обаче комбинацията от технологична зрялост и засилен пазарен натиск ускорява процесите. Нарастващият дял на ВЕИ, децентрализацията на производството и нуждата от почти моментални реакции постепенно изместват човешкия фактор от оперативното управление.

Според Цачев, решенията, базирани на изкуствен интелект и машинно обучение, играят централна роля в управлението на съвременните енергийни системи. Дигитализацията позволява прецизно прогнозиране на производството от ВЕИ в реално време, както и оптимизация на търговските стратегии чрез автоматизирани алгоритми.

Ключов аспект на трансформацията остава достъпът до данни. Концепцията за централизирана платформа за събиране на информация от електромери, която би гарантирала прозрачност и равнопоставен достъп за всички пазарни участници, продължава да среща предизвикателства. Липсата на единна дигитална среда води до фрагментирано управление на системите.

UDIH като катализатор на процесите за дигитализация в комуналния сектор

В рамките на следващия панел Яна Михайлова, оперативен директор на UDIH, и Мария Стефанова, стратегически проекти, представиха инструментите, чрез които хъбът подпомага дигиталната трансформация в сектора. Те включват специализирани обучителни програми за развитие на дигитални умения, консултантска подкрепа и съдействие при кандидатстване за европейско финансиране, както и достъп до тестова среда за валидиране на технологии преди инвестиция. По този начин се създават условия за намаляване на инвестиционния риск и ускорено внедряване на иновации.

Като част от мрежата на европейските цифрови иновационни хъбове, UDIH се позиционира като независим посредник между комунални оператори, технологични компании, научни организации и публичния сектор. Практическото приложение на този подход беше демонстрирано от Добромир Молдованов от Кюбико. Той представи Центъра за дигитални технологии, ключова инфраструктурна инвестиция на UDIH, която се изгражда в пречиствателната станция в Пловдив.

Центърът ще предоставя високотехнологична среда за тестове, демонстрации и обучения, където чрез IoT сензори, дигитални двойници и аналитични инструменти, комуналните оператори и технологичните компании ще могат да валидират своите решения в защитена среда с цел намаляване на инвестиционния риск.

Соларен бум и ускорено развитие на решенията за съхранение на енергия

В своята презентация Петко Мариников от Елнова АД представи ключови тенденции в развитието на енергийния микс в България:

• Соларен бум: през 2025 г. са добавени 1.4 GW нови мощности, с което общият инсталиран капацитет достига близо 6 GW – шесткратно увеличение спрямо 2020 г.
• Превес на ВЕИ: За първи път възобновяемите източници изпреварват въглищните централи като втори по значимост източник след АЕЦ „Козлодуй“
• Развитие на съхранението: Инсталираният капацитет за съхранение нараства от 200 MWh през 2024 г. до 2500 MWh в края на 2025 г.

Данните показват, че България навлиза в ускорена фаза на декарбонизация, съпроводена с повишена волатилност на пазарите и нарастваща зависимост от краткосрочните търговски механизми. Цените на електроенергията стават все по-чувствителни към метеорологичните условия, прогнозните модели и моментния баланс между търсене и предлагане.

Intraday пазарите придобиват ключово значение, а нови участници като просюмъри, агрегатори и виртуални електроцентрали променят структурата на системата. В тази среда управлението на енергийните портфейли се превръща в критичен фактор с пряко финансово отражение. „Пазарът възнаграждава не само произведената енергия, но и способността за бърза и ефективна реакция“, подчерта Мариников.

Гъвкавостта като „валута“ на енергийните пазари

В последвалата дискусия, модерирана от Илиян Скарлатов и с участието на Ангелин Цачев от Български Енергиен Холдинг ЕАД, Димитър Бартов, управляващ директор на Синергон Енерджи ООД, Мартин Георгиев, главен оперативен директор, Електрохолд Трейд и Константин Константинов, изпълнителен директор, Енерго-про Енергийни услуги, акцент беше поставен върху значението на качествените данни за точността на прогнозите. Беше отбелязано, че подобряването на данните често може да бъде постигнато с относително ограничени инвестиции, например чрез внедряване на метеорологични станции.

Участниците подчертаха, че въпреки напредъка на технологиите, човешкият фактор остава ключов – особено при формулирането на стратегическите рамки и параметри на системите. Изкуственият интелект допринася за бързината на вземане на решения, но експертната оценка остава незаменима.

Също така беше отчетено, че енергийният пазар се интегрира все по-активно на европейско ниво. Макар процесът да не е напълно завършен, тенденцията е към по-голяма свързаност, конкуренция и достъп до нови възможности за пазарните участници. „Пазарът вече не може да бъде разглеждан като изолиран – интеграцията е необратим процес“, беше един от ключовите изводи.

Какво следва?

В краткосрочен план – в рамките на следващите две години – се очаква продължаване на инвестициите във възобновяеми източници и системи за съхранение, по-широко внедряване на софтуерни решения за управление и засилена интеграция между производство и потребление. Съществува значителен потенциал за развитие, включително чрез усвояване на неизползвани площи като покривни пространства и паркинги в градска среда, които могат да допринесат за добавяне на нови мощности при относително ниски инвестиции.

В основата на бъдещото развитие обаче остава въпросът за споделянето на данни и ефективната координация между различните сектори. Въпреки наличието на технологични решения, предизвикателствата са свързани основно с управленски и административни фактори. Изводът от събитието е, че конкурентоспособността в енергийния сектор все повече ще зависи от способността на участниците да интегрират данни, прогнози, гъвкавост и пазарни механизми в единна, ефективна и интелигентна система, насочена към осигуряване на надеждно и устойчиво енергоснабдяване.