Европейската строителна индустрия може да сложи край на енергийната криза

Нашите домове, предприятия и обществени сгради са дълбоко зависими от вносни изкопаеми горива; 40% от вносните горива в Европа – предимно газ, включително от Русия – са необходими само за да ни стоплят през зимата и охладят през лятото. Падащите температури през зимата, ефектът на глобалното затопляне през лятото, войната в Украйна, главоломно растящите цени на енергията и климатичната криза болезнено разкриват колко уязвими ни прави това; Но не е нужно да е така.

Като лидер в обновяването на сгради, европейската промишленост е готова да прекъсне тези проблемна зависимост и да запази европейските домове и сгради устойчиво климатизирани в дългосрочен план, слагайки край на енергийната криза в Европа за постоянно. Призоваваме ЕС и националните правителства да отключат потенциала ни: да действаме сега и да въведем амбициозни политики, които ще ни дадат зелена светлина да инвестираме в разширяване на нашите устойчиви строителни материали и производствени линии за чисто отопление.

Днес европейските лидери гледат в краткосрочен план: от началото на енергийната криза през септември 2021 г. в цяла Европа бяха отпуснати и заделени близо 700 милиарда евро, за да се намали болката от нарастващите разходи за енергия. Но ако лицата, вземащи решения, покажат визия, те могат да ни освободят от тежестта на тази криза на енергийните разходи за в бъдеще, създавайки хиляди работни места - 18 000 на всеки милиард, инвестирани в енергийна ефективност - в процеса и извеждайки милиони хора от енергийната бедност.

Ключът се крие в правителствената подкрепа за енергийно обновяване за модернизиране на сградите. Наред с краткосрочните облекчения трябва да се въведат по-устойчиви решения, тъй като повишаването на цените на енергията ще продължава.

Програмите за обновяване на сградния фонд, и особено на жилищата, в краткосрочна перспектива са базирани на НПВУ и европейските фондове. По начина, по който се изразходват,(100 % грант за МФЖС) тези средства са крайно недостатъчни дори за постигане на краткосрочните цели (до 2030 г)заложени в Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Няма разработени устойчиви финансови модели, които да осигурят участието на частен банков капитал в процеса на ЕЕ обновяване на сградния фонд. Има много законови пречки пред включването на тези допълнителни средства. В заключение може да се каже, че няма национална политика за превръщането на обновяването на сградния фонд в непрекъснат и ускорен процес. 

На равнище ЕС жизненоважна подкрепа за устойчиво топлите домове може да бъде получена от текущото преразглеждане на Европейската директива за ефективността на сградите (ДЕХС). На масата е представен план за повишаване на енергийните характеристики на боледуващия сграден фонд в Европа, за да се намали драстично потреблението на енергия и въздействието върху климата. Подобряването на енергийната ефективност на сградите чрез определяне на строги минимални стандарти за енергийни характеристики (MEPS) притежават трансформативен потенциал. Модернизирането на сгради с клас F и G - най-слабо представящите се - до клас B или C може да намали крайното им потребление на енергия с 90%, показва проучване. За разлика от това, обновяването до клас Е би намалило използването на газ и нефт в сградите с около 31%. 

Обновяването на сградите в Европа едновременно ще намали емисиите на парникови газове от отоплението с 40% в цяла Европа, като се избягва значителна част от въглеродните емисии и се поставят добре постигнати целите на Европа в областта на енергетиката и климата. На ниво отделна сграда можем да отидем още по-далеч: дом, реновиран до клас C, отопляем с термопомпи или чисто централно отопление, което изцяло замества отоплителните системи на изкопаеми горива, би означавало, че търсенето на газ, нефт или въглища може да бъде напълно прекъснато.

В допълнение към амбициозната пътна карта за повишаване на енергийната ефективност на сградите, новите инструменти за мобилизиране на финансиране за саниране са от ключово значение за подпомагане на собствениците на жилища при енергийно ефективно обновяване. С политики, които насърчават банките да имат висок дял на енергийно ефективни сгради в ипотечния си портфейл, потребителите ще имат достъп до финансирането, от което се нуждаят, за да подобрят домовете си. Дълбокото обновяване ще намали потреблението на енергия с повече от 60%, констатира проучване на ЕС за заеми за обновяване, което ще позволи на домакинствата да се подготвят за много зими, които предстоят.

В индустрията за обновяване на сгради имаме решения - изолация, прозорци, вентилационни системи, декарбонизирани системи за отопление и охлаждане, технически сградни системи и системи за сградна автоматизация и контрол - това определено не е ракетна наука. Днес процентът на дълбокото енергийно обновяване възлиза средно на едва 0,2 % в ЕС. Готови сме да обърнем тази цифра с главата надолу и да освободим Европа от нейната газова зависимост, като поставим в действие  думите на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия: "Всички знаем, че да направим сградите по-енергийно ефективни е абсолютно необходимо в борбата срещу изменението на климата. Сега научаваме урока, че обновяването ще помогне и за изграждането на независима Европа", каза тя.

Нашето послание е просто: всички ние сме ангажирани да запазим водещата роля на Европа в световен мащаб, да инвестираме в производството и да създадем нови работни места, за да отговорим на нарастващото търсене на енергийно обновяване и възобновяема топлина. Призоваваме нашето правителство да подкрепи амбициозни нови политики за сградите, включително определяне на силни енергийни стандарти за сградите в ДЕХС. С политическа ангажираност сме уверени, че нашите отрасли могат да осигурят сигурно топло бъдеще за всички европейски домакинства и предприятия.

Списък с членове на БАИС, които са подписали писмото:

• Антон Маслев, управител в „Хидромат“ ООД
• Борислав Дивизиев, управител в „Кслеа България“ ЕООД
• Диана Чобанова, управител в „Аустротерм България“ ЕООД
• Димитър Петров, управител в „Изола-Петров“ ООД
• Иван Давидов, изпълнителен директор в „Хенкел България“ ЕООД
• Иван Павлов, изпълнителен директор в „Пластимо“ АД
• Красимир Христов, управител в „Рьофикс“ ЕООД
• Николай Бъчваров, управител в „Баумит България“ ЕООД
• Петър Байчев, управител в „Изомакс – Байчев“ ЕООД
• Петър Маринков, изпълнителен директор в „Технопанел“ ЕАД
• Теодора Войкинска, изпълнителен директор в „ТП Урса“ Словения
• Тодор Тодоров, прокурист в „Кнауф Инсулейшън“ ЕООД
• Христо Станимиров, управител в „Судал“ ЕООД
• Цанко Миланов, управител във „Винербергер“ ЕООД
• Юлиан Гунчев, изпълнителен директор в „Глобус Билд“ ЕООД

Източник: БАИС