Двадесет години работим за силни, конкуренти и устойчиви български стопанства
Илия Проданов, председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)
Уважаеми г-н Проданов, тази година Националната асоциация на зърнопроизводителите отбелязва 20 години от създаването си. Как се промени българското зърнопроизводство през тези две десетилетия и кои постижения на НАЗ бихте определили като най-значими за развитието на сектора?
Двадесет години са достатъчно дълъг период, за да направим сериозна равносметка за развитието на българското зърнопроизводство. През тези две десетилетия секторът премина през мащабна трансформация. Българските земеделски производители инвестираха значителни средства в модерна техника, нови производствени технологии, дигитализация и повишаване на ефективността на стопанствата. Днес голяма част от нашите производители разполагат с технологични възможности, които им позволяват да работят на нивото на водещите европейски стопанства.
Но заедно с модернизацията се промениха и предизвикателствата. Ако преди години основният въпрос беше как да увеличим производството и да повишим добивите, днес все по-често си задаваме въпроса как да запазим икономическата устойчивост на стопанствата. Последните години ясно показаха, че добрата реколта сама по себе си не гарантира добър финансов резултат. Високите производствени разходи, климатичните рискове, нестабилните пазари и нарастващата регулаторна тежест поставят под сериозно изпитание дори добре организирани и технологично развити земеделски стопанства.
Националната асоциация на зърнопроизводителите е създадена през 2006г. с идеята да обедини регионалните организации и да даде общ глас на българските зърнопроизводители. За мен именно това е едно от най-значимите ни постижения – че успяхме да изградим и съхраним силна браншова общност, която вече две десетилетия последователно защитава интересите на сектора.
През годините НАЗ се утвърди като активен участник в обсъждането на земеделските политики и законодателството, в диалога с националните и европейските институции и в поставянето на проблемите на производителите в обществения дневен ред. Важна е и ролята ни за обмяната на знания и добри практики. Националният агро семинар, инициативата „Ден на полето“ и останалите професионални срещи, които организираме, създават възможности за пряк диалог между земеделските производители, науката, технологичните компании и институциите.
За мен най-важното е, че НАЗ не е просто организация, която реагира при възникването на определен проблем. Асоциацията има отговорността да работи за дългосрочното развитие на българското зърнопроизводство. Двадесет години по-късно основната ни цел остава същата – да има силни, конкурентоспособни и икономически устойчиви български земеделски стопанства.
През последните години зърнопроизводителите работят в условията на силно променящи се производствени разходи, климатични рискове и нестабилни международни пазари. Как тези фактори променят технологичния подход към производството и какви решения могат да помогнат на стопанствата да бъдат по-ефективни и конкурентоспособни?
През последните години земеделските производители работим в среда, в която несигурността вече не е изключение, а част от ежедневието ни. Климатичните промени, цените на горивата и торовете, международните конфликти и нестабилността на зърнените пазари правят планирането на производството изключително трудно.
Доскоро технологичните решения бяха насочени основно към повишаване на добивите. Днес обаче все по-голямо значение има оптимизирането на разходите и ефективното използване на ресурсите. Вече не е достатъчно да произведеш повече – важно е на каква себестойност го произвеждаш и каква икономическа възвръщаемост получаваш.
Тук новите технологии имат много съществена роля. Прецизното земеделие, автоматизираните системи за управление на машините, почвените анализи, променливите норми на торене и дигиталният мониторинг на посевите дават възможност за по-добър контрол върху производствените процеси. Когато разполагаме с точна информация за състоянието на почвата и културите, можем да вземаме по-обосновани решения и да ограничаваме ненужните разходи.
Климатичните предизвикателства също налагат преосмисляне на производствения модел. Продължителните засушавания показаха колко важно е да работим за съхраняване на почвената влага, подобряване на почвеното здраве, подходящ сеитбооборот и използване на сортове и хибриди, съобразени с конкретните почвено-климатични условия. Не можем да пренебрегнем и необходимостта от развитие на напояването. Без осигурен достъп до вода възможностите на производителите да се адаптират към климатичните промени остават сериозно ограничени.
Ситуацията през настоящата година също е показателна. По-добрите резултати при пшеницата са положителен сигнал за сектора, но не бива да ни заблуждават, че натрупаните през последните години проблеми са преодолени. Стопанствата продължават да изпитват сериозен финансов натиск, а резултатите при различните култури и в отделните региони зависят в голяма степен от климатичните условия и конкретната производствена ситуация.
В същото време трябва да сме реалисти – технологиите не могат да компенсират всички неблагоприятни фактори. Когато производствените разходи се увеличават, а пазарната цена не осигурява достатъчна възвръщаемост, възможностите за нови инвестиции се ограничават. Затова за мен бъдещето е в съчетаването на технологична модернизация, разумно управление на разходите и дългосрочно планиране. Инвестицията трябва да бъде икономически обоснована и да отговаря на реалните потребности на конкретното стопанство. Целта не е просто да имаме най-модерната техника, а да произвеждаме по-ефективно, с по-малък риск и с по-добра възвръщаемост на вложените средства.
НАЗ анализира проблемите, свързани с транспорта, логистиката и доставките на торове и други ключови суровини за земеделието. Как тези фактори се отразяват на българските зърнопроизводители и какви решения според Вас биха могли да подобрят ситуацията?
Българското зърнопроизводство е силно зависимо от международните пазари – както при реализацията на продукцията, така и при осигуряването на основните производствени ресурси. Това означава, че всяко сътресение в международната търговия, транспорта или доставките на суровини се отразява пряко върху нашата дейност. През последните години станахме свидетели на поредица от кризи, които показаха колко уязвим е секторът към геополитическите процеси. Войната в Украйна промени ситуацията на черноморския зърнен пазар, а конфликтите в Близкия изток оказаха допълнителен натиск върху цените на енергийните ресурси, горивата и торовете.
За нас проблемът е, че често се оказваме притиснати от две страни – производствените ни разходи се увеличават, а цените, на които реализираме продукцията, не се движат със същите темпове. Торовете са особено чувствителна тема, защото формират съществен дял от себестойността на зърнопроизводството. Допълнителни предизвикателства създава и европейският механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите – CBAM, чието отражение върху цените и конкурентоспособността на торовете вече е предмет на сериозни дискусии на европейско ниво. За нас е важно при прилагането на подобни механизми да се отчита реалното им въздействие върху земеделското производство и крайната себестойност на продукцията.
Проблемите с логистиката са не по-малко съществени. България е страна с експортно ориентирано зърнопроизводство и транспортните разходи имат пряко значение за цената, която достига до земеделския производител. Отдалечеността на стопанствата от пристанищата, състоянието на транспортната инфраструктура, възможностите за използване на алтернативни маршрути и разходите за съхранение и транспортиране влияят върху нашата конкурентоспособност.
Особено важно е и развитието на черноморския зърнен пазар. Българските производители са част от международна търговска среда, в която политическите и икономическите процеси могат да променят пазарната конюнктура изключително бързо. Затова добрата организация на продажбите, достъпът до актуална пазарна информация и възможностите за съхранение на продукцията придобиват все по-голямо значение. В началото на септември например обърнах внимание на риска от рязка промяна на цените при евентуални нови договорености за корабоплаването и търговията в Черно море. Това е показателно колко трудно е за земеделския производител да планира реализацията на продукцията си, когато пазарът зависи от фактори извън неговия контрол.
Затова от гледна точка на сектора са важни развитието на транспортната и пристанищната инфраструктура, по-добрата логистична свързаност, достъпът до надеждна пазарна информация и по-голямата предвидимост при доставките на основните производствени ресурси. Необходимо е също така европейските политики, които влияят върху себестойността на производството, да отчитат конкурентната среда, в която работят европейските земеделски производители. Ние не можем да определяме цените на международните пазари, но трябва да имаме възможност да произвеждаме и търгуваме при условия, които позволяват на българското зърнопроизводство да запази своята конкурентоспособност.
През ноември предстои Годишният семинар на НАЗ, който традиционно събира представители на сектора, експерти и технологични компании. Кои теми и предизвикателства ще бъдат във фокуса на тазгодишното издание и какво място ще заемат новите технологии и иновациите в зърнопроизводството?
Тази година Националният агро семинар ще бъде особено специален за нас, защото се провежда в годината, в която Националната асоциация на зърнопроизводителите отбелязва своя 20-годишен юбилей. XIV Национален агро семинар на НАЗ ще се състои от 25 до 27 ноември 2026 г. в хотел „Маринела“, София.
Искаме тази среща да бъде не само повод за равносметка на изминалите две десетилетия, но и възможност да поставим основните въпроси за бъдещето на българското зърнопроизводство. Защото днес секторът се намира в изключително важен момент, в който решенията на национално и европейско ниво ще определят условията, при които ще работим през следващите години.
Един от основните акценти ще бъде бъдещето на Общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 г. Предстоят съществени промени в европейската земеделска политика, които поставят въпроси за начина на финансиране, условията за подпомагане и бъдещето на земеделските стопанства. За нас е важно да обсъдим как тези промени ще се отразят на българските производители и какво място ще заема земеделието в бъдещите европейски приоритети.
Друг съществен въпрос са поземлените отношения. Сигурността при ползването на земеделската земя, дългосрочните договори и предвидимостта на нормативната рамка са пряко свързани с възможностите на стопанствата да планират инвестиции и да развиват устойчиво своята дейност.
Разбира се, няма как да не поставим във фокуса конкурентоспособността на българското зърнопроизводство. Високите производствени разходи, нестабилните международни пазари и все по-сложната регулаторна среда поставят пред земеделските производители фундаменталния въпрос как да запазят икономическата жизнеспособност на стопанствата си. Ще обърнем внимание на развитието на черноморския зърнен пазар, влиянието на търговските отношения с Украйна и държавите от Меркосур, цените на торовете и отражението на европейските регулации, включително механизма CBAM, върху себестойността на производството.
Сред важните теми ще бъдат и предизвикателствата пред растителната защита, достъпът до ефективни инструменти за опазване на културите и необходимостта от адаптиране на производството към все по-осезаемите климатични промени. Водата, състоянието на почвите и възможностите за развитие на напояването вече не са въпроси само на технологичен избор, а фактори, които определят бъдещето на цели земеделски региони.
Новите технологии и иновациите ще заемат своето място в тези дискусии. Прецизното земеделие, дигитализацията, новите генетични решения, консервационните практики и технологиите за по-ефективно използване на ресурсите са част от инструментите, чрез които земеделските производители могат да се адаптират към променящата се среда. Важното е да разглеждаме тези решения през призмата на тяхната практическа приложимост и икономическа ефективност.
Вярвам, че Националният агро семинар отново ще бъде място за съдържателен диалог между земеделските производители, институциите, науката и бизнеса. Нашата цел е да говорим открито за проблемите, но и да търсим конкретни решения за развитието на сектора. Двадесетгодишният юбилей на НАЗ е повод да погледнем към изминатия път, но най-вече да насочим поглед към следващите двадесет години и към това какво бъдеще искаме за българското земеделие.
След 20 години развитие на НАЗ, каква е Вашата визия за следващия етап пред Асоциацията и българското зърнопроизводство и кои технологични, икономически и политически промени според Вас ще имат най-съществено значение за сектора през следващите години?
За мен основният въпрос пред българското зърнопроизводство е как да осигурим неговата дългосрочна устойчивост. Не става дума единствено за размера на произведената продукция, а за това дали земеделските стопанства ще могат да продължат да съществуват, да инвестират и да се развиват. Българските зърнопроизводители показаха през годините, че имат знанията, опита и технологичния потенциал да бъдат конкурентоспособни. Проблемът е, че все по-често работим в условия, при които факторите извън нашия контрол определят икономическия резултат. Затова виждам следващия етап в развитието на сектора в няколко взаимосвързани направления.
На първо място е необходимостта от по-голяма предвидимост. Земеделието не е дейност, която може да бъде планирана от година за година. Инвестициите в техника, напояване, почвено здраве и нови технологии изискват дългосрочен хоризонт. Именно затова въпросите за поземлените отношения и сигурността при ползването на земята имат толкова съществено значение за нас.
На второ място е бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2027 г. Решенията, които се обсъждат в момента на европейско ниво, ще определят условията, при които ще работят земеделските производители през следващите години. За нас е важно България да участва активно в този процес и да защитава интересите на своите земеделски производители. Необходима е политика, която осигурява предвидимост на подпомагането, намалява административната тежест и отчита реалните производствени разходи и рискове в сектора.
Технологичната модернизация ще продължи да има съществено значение. Но вярвам, че следващият етап няма да бъде свързан единствено с придобиването на по-големи и по-мощни машини, а с интелигентното управление на производството – използване на данни, автоматизация, прецизно прилагане на ресурсите и технологии, които намаляват риска и подобряват икономическите резултати.
Климатичните промени също ще продължат да променят начина, по който произвеждаме. Достъпът до вода, опазването на почвите и адаптирането на производствените технологии към различните климатични условия ще имат все по-голямо значение. Напояването трябва да се разглежда като стратегически въпрос за българското земеделие, защото без вода възможностите ни да развиваме устойчиво и конкурентоспособно производство остават ограничени.
Не на последно място стои въпросът за приемствеността. Важно е да създадем условия младите хора да виждат перспектива в земеделието. Защото, ако едно стопанство няма икономическа устойчивост и предвидимост, трудно можем да очакваме следващото поколение да продължи семейния бизнес.
Що се отнася до НАЗ, виждам бъдещето на Асоциацията като още по-активна професионална организация, която обединява експертизата на своите членове, участва в европейските процеси и работи за дългосрочни решения в интерес на българското зърнопроизводство. През тези двадесет години сме преминали през множество трудности, но сме доказали, че когато сме обединени, можем да поставяме проблемите на сектора ясно и аргументирано.