Добавената стойност на растителните остатъци

Николай Флоров, специалист в областта на съхранението, обработката на зърно и добавянето на стойност към продукцията

Николай Флоров е автор на няколко регистрирани полезни модела, включително инсталация за производство на синтезиран газ от растителни остатъци. Той е хоноруван лектор в Тракийския университет, където преподава по теми като качествено съхранение на зърно и безотпадни технологии в зърнопроизводството.

Какви са основните технологии за преработка и използване на растителни остатъци?

Ключова роля за постигане на устойчивост в съвременното зърнопроизводство заема преработката на растителни остатъци чрез различните технологии за оползотворяване на остатъчната биомаса. Сред тях изпъква пиролизата – процес натермична обработка при липса на кислород, който превръща растителните отпадъци в ценни продукти като биовъглен (подобряващ почвените качества), синтез-газ (използван за енергийни цели) и биоактивни вещества за промишлеността.

Други водещи методи включват компостирането, при което органичната материя се превръща в богато на хранителни вещества тороподобно вещество, производството на биогаз чрез анаеробна ферментация, генерира ща възобновяема енергия и органичен тор, брикетиране и пелетиране на отпадъци за производство на твърдо биогориво; силажиране и сушене за производство на фуражи, както и производството на хартия, биопластмаси и екстракция на биоактивни съставки.

Чрез тези иновативни и традиционни подходи фермерите не само оползотворяват остатъците от своето производство, но и изграждат устойчиви модели на развитие – с по-висока енергийна независимост, по-силно местно икономическо присъствие и намален въглероден отпечатък.

Как фермерите могат да използват тези технологии за собствено ползване?

В контекста на глобалните предизвикателства за устойчиво развитие, все повече земеделски производители преоткриват потенциала на растителните остатъци като ключов ресурс за самоосигуряване. Новите технологии за преработка на биомаса позволяват на фермите да затворят кръга на производство и да намалят зависимостта си от външни доставчици на енергия, торове и фуражи.

Чрез иновативни технологии като инсталации за биогаз, пиролиза и газификация, българските фермери могат ефективно да превърнат растителните остатъци в енергия, осигурявайки електричество и топлина за стопанствата си и намалявайки енергийната си зависимост. Дори по традиционни решения като изгаряне на слама в котли намират широко приложение.

Паралелно с енергийното оползотворяване, фермерите активно използват растителната маса за подобряване на почвеното здраве. Компостирането, производството на биохумус, производството на биовъглен чрез пиролиза предлагат устойчиви решения за обогатяване на почвата, задържане на въглерод и съхраняване на влагата, което води до по-здрави култури и по-високи добиви.

В животновъдството растителните остатъци също намиратшироко приложение. Чрез процеси като силажиране, сушене и пелетиране фермерите създават ценен фураж, намалявайки разходите за външно хранене на добитъка и затваряйки ресурсните цикли в стопанствата.

Какви ползи получава едно стопанство от въвеждането на безотпадни технологии?

В условията на растящи разходи и засилен натиск за устойчивост на земеделските практики, българските фермери търсят нови пътища към успеха. Чрез производство на биогаз, синтезиран газ, пелети или хартия, стопанствата могат значително да намалят разходите си, да се освободят от зависимостта от колебливите енергийни пазари и отварят нови източници на доходи.

Чрез компостиране и производство на биотор почвите могат да се обогатяват, повишават добивите и намаляват нуждата от скъпи химически торове. Но икономическите ползи са само част от картината – устойчивите практики дават предимство при кандидатстване за европейски програми и ускоряват възвръщаемостта на инвестициите в модерни технологии.

Фермерите, които залагат на безотпадни решения, се превръщат в двигатели на местното развитие и ключови фактори в местните общности — създават работни места, произвеждат енергия и продукти, и изграждат по-устойчиви региони.