Чистата вода не е даденост
инж. Александрина Цветкова, координатор на младежката секция на БАВ
Инж. Цветкова е дипломиран строителен инженер по частта „Водоснабдяване и канализация“, с профил „Мрежи и съоръжения“, след обучение в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Тя вече е част и от екипа на Българската асоциация по водите (БАВ).
Уважаеми инж. Цветкова, разкажете ни за Вашето обра зование и професионален път. Как избрахте тази сфера?
Избрах своята специалност „Водоснабдяване и канализация“, защото инженерството винаги ме е привличало със своята точност и логика. Харесвам яснотата – когато нещо трябва да бъде решено, се търси реално работещо решение. Но истинският мотив, който ме доведе до тази специалност, беше чувството, че мога да съм полезна. Чистата вода не е даденост – зад нея стоят усилия, знания, отговорност. Това, че мога да бъда част от този процес, за мен е чест.
В началото не си представях колко предизвикателства има по пътя, но с времето започнах да усещам, че това не е просто работа, а мисия. Днес мога да кажа с ръка на сърцето – щастлива съм, че тръгнах точно потози път. Всеки проект, всяка стъпка, носи със себе си удовлетворение.
Защо според Вас младите хора често се отказват от инженерните специалности? Как това може да се промени?
Мисля, че една от причините е, че инженерните специалности се възприемат като трудни – и наистина са. Изискват усилие, време, постоянство. А днешното поколение често търси по-бърз път към реализация – нещо по-гъвкаво, с по-малък риск и повече „моментен“ резултат. Инженерството обаче дава нещо друго – усещане за стойности дълготрайност. Това, което правиш, остава. И вярвам, че ако учениците разберат
това навреме – ако някой им разкаже, покаже, дори ги „запали“ с личен пример – много повече от тях ще се обърнат към тези специалности. Обикаляйки чуждестранни конференции и обучения, се запознах с доста колеги от останалите държави, които разказват успешни практики – срещи с професионалисти, посещения на обекти, реални истории зад професиите. Много по-вдъхновяващо е да чуеш от човек, който гори в работата си, отколкото да четеш общо описание в интернет. Просто трябва да стигнем до тях по човешки начин.
Какво Ви мотивира да се включите в Младежката секция на БАВ и какво Ви дава работата с хората там?
Още като студентка усещах, че ни трябва повече връзки – между колеги, между курсове, между хората въобще. Бях член на Студентския съвет и като такъв организирах срещи, говорех с колеги, защото исках да има място, където студентите се чувстват част от нещо по-голямо.
Днес, с малко повече опит, вярвам в същото – но вече в професионален мащаб. Когато имаш общност, имаш и сила. В Младежката секция към БАВ виждам възможност не просто да координирам, а да създавам среда, в която младите хора в сектора се чувстват подкрепени и чути. Подкрепата и вярата в младите ме вдъхновява и дава сили да продължавам.
Какво Ви зарежда в работата Ви като координатор? Какво бихте искали да направите по свой начин?
Най-силният момент за мен е, когато след много усилия видя, че нещо се е случило – и то не просто формално, а истински. Някой се е вдъхновил, някой се е включил, група хора са се свързали помежду си. Това чувство – че нещата имат смисъл – ме движи напред. Бих искала да развием още повече връзките между хората. Да покажем, че в този сектор има живот, има възможности, има кауза. Искам младите хора да имат глас – не просто да присъстват, а да участват, да предлагат, да действат. А най-вече искам Младежката секция да бъде място, в което човек влиза и си казва: „Тук ме разбират. Тук мога да съм полезен“.
И накрая, какво бихте казали на младите хора, които все още се чудят по кой път да поемат?
Чуйте себе си! Нетърсете само най-лесния път– потърсете онзи, който ви кара да се чувствате живи и ангажирани. Да бъдеш инженер, не е просто да решаваш уравнения – това е да решаваш реални проблеми на реални хора. Да осигуриш вода, да направиш средата по-чиста, да се погрижиш за утре.
Интервюто е реализирано със съдействието на сп. „БУЛАКВА“ и БАВ