Целта на КИИП е да добави практичност и разум в създаването на норми за дигитализацията на строителството
инж. Марин Гергов, Председател на УС на КИИП
Инж. Гергов, от края на 2020 сте председател на УС на КИИП. Как виждате модернизирането на Камарата през следващите няколко години?
Започнах моята работа като председател на УС от октомври 2020. Един от основните приоритети в моята кандидатура беше модернизация на работата на администрацията в КИИП. Сравнително бързо успях да организирам и да проведа успешно първия изцяло онлайн Управителен съвет – в края на ноември. От тогава ползваме много активно онлайн платформата Webex и успяваме да работим в условия на карантина. Наскоро закупихме дистанционни устройства за гласуване на много хора в голяма зала. Идеята е по време на общи събрания да се спести време и да не се ангажират преброители. Последните две години ползвахме такива устройства под наем и решихме, че е време да инвестираме в собствени. На следващото ни общо събрание планираме да гласуваме промени на устава ни и използването на тези устройства правят този процес възможен.
Активно работя по изготвяне на задание и поръчване на нов сайт и регистър на КИИП. Старите са морално остарели и не ни вършат работа. Целта и на сайта и на регистъра е да се обърнем към нашите Възложители – хората, които търсят проектант по дадена специалност, в дадена област от страната. В административен план, новият регистър ще трябва да ни позволи автоматично да издаваме удостоверение на конкретен проектант, което той да си тегли от сайта. Така ще спестим средства, но и най-важното – човешки грешки. В частта от сайта достъпна за проектанти с парола, ще дадем платена информация, която е полезна за тях. Като първа стъпка, сме говорили с Българския институт по стандартизация за закупуване на пакет от европейски стандарти за материали и даване на онлайн достъп до тях на членовете ни. Към сайта ще можем да направим платформа за обсъждания и коментари, на която свободно и лесно да се разглеждат документи, засягащи проектантската дейност.
Екип на КИИП участва активно в Националната работна група за въвеждане на строително-информационно моделиране за целия жизнен цикъл на строежите (BIM/СИМ). Кои са акцентите в работата на групата?
Засега тази работна група още не е започнала активна работа и все още очакваме да определи приоритетите си. До момента от групата е подпомогнато провеждането на една анкета на KPMG и са разгледани резултатите от нея. Поискахме разрешение от МРРБ да публикуваме резултатите от тази анкета и очакваме отговор от тях. КИИП държи да участва в процеса, защото в КИИП са специалистите практици, които работят с BIM софтуер, и те знаят за какво става дума. По-голямата част от държавните и общинските чиновници и преподавателите в университетите, са запознати с BIM само теоретично и нямат реални практически познания и умения. Всякакви еволюционни промени идват чрез практиката, съответно практиката определя необходимостта от конкретни промени в процесите на проектиране. Практиката също може да даде необходимите рамки за обучения по използването на BIM софтуер. В българските условия обикновено процесът се ръководи и администрира от неспециалисти и това забавя и изкривява ефективността му. Целта на КИИП е да се опита да вкара практичност и разум в опитите за нормотворчество в тази нова модерна област на строителството.
Какви възможности и перспективи отваря дигитализацията в строителството пред проектантите?
Бях участник в предната цифрова еволюция в проектирането, която се случи в периода 1990-2000 - от чертане с рапидограф и смятане с калкулатор към проектиране на компютър. Процесът се случи доста хаотично и сравнително бързо и без всякаква намеса от страна на държавата. В момента никой от младите инженери не може и да си представи как проектирахме преди 1990 г. От известно време има тенденции да се случва следваща цифрова еволюция – от работа с програми за чертане към работа с програми за моделиране (BIM програми). Както винаги, най-напред в процеса са американци и британци. В останалата част на Европа процесът все още е в самото начало и тепърва ще се случват най-важните и интересни неща. Като организация на проектантите, имаме желание да подпомогнем нашите членове в обучение по такива BIM програми. Това би докарало ползи за цялата инженерна гилдия, защото ще позволи на част от нея да се отвори към външни пазари и съответно да разтовари вътрешния пазар.
Един много важен аспект от дигитализацията на строителството е цифровото предаване на проекти, цифровото разрешение за строеж и цифровата обработка на строителните книжа. В България повече от 15 години се говори за „електронно правителство”, което всъщност е грешен превод на „електронно управление”. То се случва тук и там из държавната и общинска администрация в страшно хаотичен вид и често създава повече проблеми отколкото решава. Силно се надявам новоизбраното Народно събрание да избере подходящи управляващи, които да имат волята най-сетне да цифровизират максимално държавната администрация и да се спре с разнасянето на папки също и ползването на скъпи куриерски услуги. В момента върви сериозен процес на цифровизация под ръководството на Софийска Община и няколко други общини, а вероятно и държавната администрация, са готови да го припознаят. Държава и община би трябвало да имат портали, в които информацията по конкретни обекти да се въвежда онлайн и от администрацията да се издават само входящи номера. Такъв портал е нужен за ефективно използване на информацията от паспортизацията на сградите. Без него събирането на хартиени папки и PDF файлове не върши работа и не дава статистическа информация на държавата за наличния сграден фонд.
Предвиждате ли активности от страна на КИИП за популяризирането на актуални теми сред гилдията?
Основните информационни канали, които ползваме, са нашият сайт, нашата Фейсбук страница и Фейсбук форумът ни „ФОРУМ – КИИП”. Чрез тях се стремим да даваме гласност на случващото се в администрацията. Това е изключително важно за колегията. Проектантите трябва да са запознати с всичко, което засяга тяхната работа и случващите се промени в нормативни актове, наредби, разпоредби и подобни документи. Те трябва да могат да изказват своето мнение и от него да зависи взимането на конкретни управленски решения от страна на ръководството на КИИП. В момента се опитваме максимално да събираме информация за мнението на колегията, но за съжаление не винаги хората вярват на КИИП и не винаги изказват своето мнение, т.е. все още като ръководство имаме да спечелим доверието на членовете на КИИП, за да можем по-ефективно да ползваме тяхното мнение. Обявяваме анкети, дискусионни теми, събираме работни групи, пускаме обяви за работа.
Как ще изглежда в бъдеще българското строителство през призмата на дигитализацията?
В моя живот се случиха много интересни и първоначално изглеждащи немислими неща. Надминати бяха някои от идеите на научната фантастика. С бързото развитие на технологиите и най-вече идеите за тяхното ползване, очаквам още по-интересни новости. С любопитство следя развитието на новите технологии и се опитвам, доколкото мога да съм в час с тях.
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) е национална организация на инженерите от всички специалности, осъществяващи инвестиционно и устройствено проектиране. Мисията на КИИП е да защитава професионалните права и интереси на своите членове в съответствие с интересите на обществото. В регистрите на КИИП са вписани 10500 проектанти с пълна проектантска правоспособност и 2500 с ограничена. Организационната структура на КИИП се състои от регионални колегии и професионални секции (секции по специалности). Членовете на КИИП сами определят в коя секция да участват съобразно квалификацията си и областта, в която работят. Професионалните секции са: Конструкции на сгради и съоръжения;Транспортно строителство и транспортни съоръжения; Водно строителство; Геодезия, приложна геодезия; Минно дело, геология и екология; Електротехника, автоматика, съобщителна техника; Отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника, топло и газоснабдяване и Технологии.
Цели на камарата:
Съдейства за формирането на национална политика за развитието на проектантското дело в България в качеството си на независим партньор на законодателната и изпълнителната власт; Съдейства за издигане на престижа на проектанта в обществото; Създава условия за свободен избор на инженери от страна на клиента (възложителя); Оказва съдействие за защита на авторските права на инженера върху проекта и практическата му реализация в съответствие с действащото в страната законодателство за авторското право и сродните му права; Осъществява сътрудничество със сродни камари и професионални организации на национално и международно равнище.
Приоритети:
КИИП изготвя професионален кодекс на инженерите и упражнява контрол по спазването му; Не допуска монополизъм, недобросъвестна практика и неравноправно положение между своите членове; Поддържа конкурсното начало в проектирането.