Борба с вредителите в животновъдните ферми 

Борбата с вредителите е важна мярка, свързана с биосигурността на отглежданите животни и икономическата рентабилност за животновъдните ферми. С  химическият контрол се увеличават разходите за фермите, но се намаляват и рисковете от заразяване с болести по домашните животни. С унищожаването  на вредителите, се  намаляват употребата на  антибиотици и икономическите загуби за фермите.В статията ще разкажем за влиянията на видовете мухи, комари и гризачи върху животните, за видовете съвременни препарати за дезинсекция и дератизация, за планираните обезопасителни обработки срещу вредителите.

Текст: списание АгроБио Техника

Мухите се заразяват от всевъзможните отделяния на животните (фекалии, изтичания от устата и носа, храчки, гнойни изтичания от рани и др.), от животинските трупове и техните части, от торището и други, където те отиват да се хранят, а понякога там снасят и яйцата си. Те действат като вектор за бактериите, благоприятствайки разпространението на болести и създавайки стрес у едрия рогат добитък. Заразните болести при животните, които могат да бъдат пренасяни от мухите, са преди всичко шапът, чумата по свинете, епизоотичният лимфангит по конете и др. Колкото по-голям е броя на добитъка във фермата, толкова по-голяма е вероятността да има вредители. Трябва да се следи чистотата на съоръженията и да не се натрупват отпадъци или остатъци, които да примамват вредителите. Така например, мухите причиняват загуба на производството на мляко от кравите в кравефермите, което може да достигне 25%.Най-често срещаните насекоми в животновъдните ферми са „синантропните мухи”. Те биват няколко сродни вида, като домашна, есенна блокова, кравешка, месна, конска, малка мушица.

На открито домашната муха (musca domestica) е активна само през лятото, но в топли кравеферми, свинарници, птицеферми, може да живее и да се размножава през цялата година. За размножаване, тя снася яйца във всяка полутечна органична среда-изпражнения, гниещи трупове, мъртва риба, рани от животни и др. Продължителността на живота й през топлия сезон не надвишава един месец. Ако до началото на студеното време мухите не могат да намерят топла стая, тогава старите, изтощени индивиди умират. Но младите, родени през есента, могат да преживеят зимата в пасивно-сънливо състояние. Когато температурата на околната среда се повиши до 10-12°C,тяхната активност се увеличава и насекомите започват да се размножават. Домашната муха има облизващо-смучещ устен апарат, така че може да се храни само с течна храна, която е на отворена повърхност. Всички телесни течности от организма на животното (кръв, лимфа, слуз, ексудат от рани и др.), са подходящи за нейното хранене. Тя не може да пробие кожата на животно, така че не причинява особено безпокойство на добитъка. Но домашните мухи не са безобидни, тъй като могат да бъдат носители на свински еризипел, туберкулоза, дизентерия и други чревни инфекции, както и яйца на хелминти. Поради това представляват значителна опасност за добитъка и могат да причинят значителни щети на животновъдството.

Eсенната блокова муха (stomoxys calcitrans) прилича на домашна муха, но има хитинови зъби в края на хоботчето, с помощта на които уврежда кожата на животните и след това се храни с тяхната кръв и лимфа. По време на ухапването слюнката на мухата навлиза в раната и причинява силно дразнене на тъканите. Този вид е по-обезпокоителен за жертвите си, отколкото домашните мухи. Тя може да бъде носител на бруцелоза, габронематоза, анаплазмоза, лептоспироза, туларемия, чревни инфекции, стафилококи, антракс (въглен), други опасни заболявания и яйца или ларви на хелминти. Тези мухи се размножават през топлия сезон, като снасят яйца в пресен тор или в отворени дълбоки рани. До есента броят им във фермите и пасищата се увеличава значително. Всяка женска успява да снесе до 1500 яйца на сезон. Както възрастните мухи, така и техните какавиди могат успешно да зимуват.

Мухата по главите на кравите (musca autumnalis), е малко по-малка от домашната и есенната мухи. Обикновено е сива или леко зеленикава на цвят. Тя се храни главно със слуз от едър рогат добитък, изтичащ от ноздрите, устата и очите на животните, понякога и от фекалната им слуз. Насекомото живее близо до пасища. Размножава се през цялото лято, снасяйки яйцата си в пресни кравешки изпражнения. Периодът на развитие на ларвите е от няколко дни до три седмици. Продължителността силно зависи от метеорологичните условия и температурата на околната среда. През топлия сезон  успяват да се излюпят до 10 поколения. Краве-мухите, са носители на много опасни инфекции, като бруцелоза, габронематоза, анаплазмоза, лептоспироза, туларемия, чревни инфекции, стафилокок, антракс, конюнктивит и паразитното заболяване-телазиоза.

Месните мухи (calliphoridae и sarcophagidae), се различават от всички други по големия си размер, а някои видове и с яркосиния или зелен, или сив цвят. За селскостопанските животни опасността от тези мухи е, че снасят яйца или живи ларви в свежи рани. В този случай ларвите могат да причинят значителни щети на живите тъкани, а понякога дори да станат причина за смъртта на животното. Един от видовете сиви месни мухи, е волфартова муха (wohlfartia magnifica). Размножава се само с участието на живи селскостопански животни. Овцете са най-често засегнати от тази муха. При липса на овце могат да бъдат атакувани и други животни, като могат да се причинят големи щети на животновъдството. В рамките на 11-12 дни след оплождането женската снася до 200 ларви върху лигавиците или в раните на животните. Хранейки се с живи тъкани, ларвите се развиват за около 5-6 дни, като същевременно причиняват значителна вреда на организма на животното, след което изпадат във външната среда и стават какавиди. Стадията на какавидата продължава от 9 до 24 дни, в зависимост от температурата на почвата. След 36 часа младото насекомо става полово зряло и жизненият цикъл се повтаря отново. Така през топлия сезон успяват да се развият от две до шест поколения от тези мухи. Факт е, че мухите непрекъснато внасят своите ларви в раната(всеки ден, все повече и повече). Жертвата-животно, може да загуби до 1kg тъкан на ден. Без ветеринарна помощ животните с тежки увреждания могат дори да умрат.

Конските мухи (tobanus chrusurus) са големи двукрили мухи. Женските се хранят с кръвта на животните, а мъжките-с растителни сокове или техните захарни секрети. След оплождането женската снася яйца върху листата на крайбрежните растения. Ларвите първо живеят във вода, след това в почва и до края на топлия сезон стават какавиди и зимуват. През пролетта на втората година възрастните насекоми излизат от зрели какавиди и започват да се размножават почти веднага. Възрастните не могат да зимуват. През летните месеци конските мухи значително дразнят пасенето на селскостопанските животни, което затруднява нормалното им хранене. Често в такива случаи овчарите трябва да прибягват до нощна паша на стадото, когато конските мухи са неактивни.

Мушиците (simulidae) имат дължина 2-4мм. Само женските са кръвосмучещи по животните. След като се храни с кръв, женската опложда и снася яйца върху водна растителност и други влажни повърхности. Броят на яйцата зависи от количеството кръв(3-5mg-1000 яйца). Атаките на мушиците през деня са причина за голямо безпокойство сред добитъка. При кравите ухапванията им могат да причинят подуване на вимето, провокирайки появата на мастит. Освен това, по време на масовия си полет, мошицитете могат да запълнят и запушат дихателните пътища на говеда или дребни преживни животни. Така те причиняват смъртта на животните от задушаване. Активността на мушиците често се превръща в причина за забавянето в началото на пашата. Ухапващите мушици (ceratopoganidae) са много малки-от 1 до 4mm двукрили насекоми, представени в природата от много видове, някои от които кръвосмучещи. Само женските ухапващи мушици пият кръв по време на размножителния период, а мъжките се хранят със сок и други растителни течности.

Оплодената женска снася яйца във влажна среда. Възрастните ухапващи мушици са най-активни в тихо, облачно и топло време. В горещите слънчеви дни те атакуват само сутрин и вечер, като избират местата на домашните животни с най -тънката и нежна кожа-виме, корем, зона около очите и др. Ухапванията от тези насекоми причиняват локално възпаление и подуване на увредената кожа, които са придружени от силно безпокойство на животните. Ухапванията са много болезнени поради специалния състав на слюнката им, което предизвиква локална алергична реакция. По време на ухапване тези мушици са способни да предават болести, като туларемия, филариаза на едър рогат добитък, енцефаломиелит на източния кон, болест на овчи син език, онхоцеркоза при конете.

Комарите са двукрили насекоми, които са представени на планетата от 3600 вида. В умерения климат комарите са активни от май до октомври. Всяка конкретна година продължителността на периода на дейност варира леко в зависимост от температурата на въздуха. И женските, и мъжките комари могат да се хранят с нектар и сокове от различни растения. Но за образуването на яйца, женските се нуждаят от кръвния протеин на топлокръвни животни. Продължителността на живота на мъжките е около 17-19 дни, на женските- от 42 до 115 дни. Колкото по-ниска е температурата и колкото по-обилна е храната, толкова по -дълго живеят женските. Мъжките не могат да пробият кожата на животно, но при женските устният апарат е разположен по различен начин. При първата възможност женската започва да пие кръвта на животни или хора. По време на ухапването женската инжектира слюнката си в раната, която съдържа вещества, които предотвратяват съсирването на кръвта. Тези вещества предизвикват дразнене и локални алергични реакции, причинявайки разчесване.

След оплождането женската снася 30-200 яйца(различните видове имат различно количество) върху водна растителност, стени на контейнер с вода или просто върху повърхността на водата. Ларвите на комарите (кръвни червеи) се хранят с микроорганизми, които живеят във водата. Комарите зимуват в ларвен стадий във водоеми, но възрастните женски, които се излюпват от какавидата през есента, преди настъпването на студеното време, могат да оцелеят през зимата. Комарите, подобно на мушиците, са в състояние да запушат дихателните пътища на големите животни, да притесняват малките животни и птиците с ухапванията си, а също така служат като носители на много инфекциозни заболявания: анаплазмоза, арбовирусни инфекции, филариаза и други. Така например женските комари пренасят болестта миксоматоза от един заек на друг.

Съвременни препарати за дезинсекция

Изтребителната дезинсекция включва химични средства за унищожаване на вредни насекоми, с общото название инсектициди. Най-широко приложение намират химичните инсектицидни средства, които убиват насекомите по различни начини, като контактни, чревни, дихателни, атрактантни и репелентни (отблъскващи). Във ветеринарната дезинсекция инсектицидните средства намират приложение в различни форми, като разтвори и инсектицидни лакове, прахове (пудри), концентрирани синтетични емулсии, аерозоли, фумиганти, отровни хранителни примамки и др.

Препаратът „Kupex – фумигатор на Wellcome Великобритания, е димна шашка съдържаща 13,5% перметрин (смес от цис и транс изомери в съотношение 25:75). Характеризира се с ниска токсичност и стабилност. Предназначен е за унищожаване на комари, мухи, бълхи, хлебарки в нежилищни помещения. Преди да започне опушването, се отстраняват хората и животните от помещенията и хранителните продукти. Затварят се прозорци и врати. Фумигаторът се поставя върху огнеупорна или метална повърхност, на тавана, на височина 2,5m в затворено  помещение и се запалва за поне 2 часа. След това  помещението се проветрява за 60 минути. За летящи насекоми (комари, мухи) с един фумигатор се третират 1000 кубически метра въздух, а за бълхи и буболечки-25 кубически метра. 

Препаратът „Neocidol 600 EC”, на  Siba-Geigi Швейцария, е ветеринарно лекарство за борба с краста, иксодидни кърлежи, сини месни мухи, техните ларви, въшки, патогени на миаза и кръвосмучещи по овцете. 1 литър от лекарството съдържа активната съставка-диазинон-600g. Неоцидол е инсекто-акарицид. Той действа върху паразита като контактна отрова, причинявайки необратимо инхибиране на активността на холинестеразата. Нарушава се предаването на нервните импулси, като настъпва парализа и смърт на паразитите. Препаратът се използва в пръскащи устройства и във вани. 

Препаратът “Agita” на Novartis Швейцария, е ветеринарно-медицински препарат, предназначен за унищожаване на мухи и други вредни насекоми(въшки, бълхи, хлебарки) в сгради за добитък, затворени производствени мощности за селскостопанско производство и преработка на продукти. Препоръчително е  използването на "Ажита" в затворени пространства, тъй като освен отровното вещество(тиаметоксам), то съдържа и съставки, които привличат насекоми(половият феромон на мухите-трикозен, лактоза и захар). Активното вещество на лекарството има токсичен ефект, както при навлизане в храносмилателната система на насекомите, така и при контакт с повърхността на тялото им. Веднъж попаднал в тялото, тиаметоксамът нарушава функционирането на нервната система на членестоногите и причинява бързата им смърт. Лекарството може да се използва под формата на разтвор за пръскане на зони с масово натрупване на мухи или под формата на по-плътна емулсия за нанасяне върху различни повърхности с четка. 

Влияние на гризачите върху животните

Синантропните гризачи (сиви и черни плъхове и домашни мишки) в животновъдните помещения причиняват най-голяма вреда. Плъховете имат много деликатен инстинкт и вкус. Те ясно разграничават миризмите, което помага да се намери храна на доста голямо разстояние. Могат да изминават няколко десетки километра в търсене на храна. Характеризират се с висока плодовитост (от 4 до 6 раждания годишно по 7-10 малки плъха, а от една двойка домашни мишки годишно потомството е повече от 1000 мишки), ненаситност, способност да се адаптират към почти всякакви условия, остър слух, добре развит нюх. Благодарение на развитите сетивни органи плъховете и мишките могат свободно да се движат в пространството, бързо да запомнят детайлите на сградите, където се заселват. Имат силно развит инстинкт за самосъхранение. Установено е, че плъховете могат да живеят не повече от 2 дни без храна, и не повече от 2-3 дни в присъствието на вода и без храна. Тази характеристика на сивите плъхове може успешно да се използва в борбата с тях.

Плъховете, както всички гризачи, имат самозаточващи се зъби-резци, които непрекъснато растат през целия им живот. Благодарение на тях, те могат да прегризват почти всичко. Затова е необходимо, постоянно да се следи състоянието на пода, стените, вратите, прозорците в животновъдните ферми. Плъховете и домашните мишки имат пряко участие в разпространението на много инфекции и инвазии по животните, като чума, бруцелоза, плъхов  тиф, лептоспироза, салмонелоза, токсоплазмоза и много други заболявания. Върху сивите плъхове учени са открили повече от 100 вида и подвида бълхи и 8 вида иксодидни кърлежи. 

Съвременни препарати за дератизация

Химическият метод за унищожаване на плъхове е най -популярният. Отровните вещества (родентициди) действат при навлизане в храносмилателната система, белите дробове или черния дроб на вредителя. Отровните примамки могат да се произвеждат под формата на зърнени смеси, прахове, разтвори, брикети, пасти, суспензии и др. Установено е, че привлекателността на определени храни за плъхове е продиктувана от мястото на тяхното постоянно пребиваване.

Препаратът „Storm Ultra” на BASF  е нова формула на една от най-изпитаните и силни отрови за мишки и плъхове-активно е действащото вещество флокумафен. Той е родентицид антикоагулант от второ поколение, гарантиращ най-бързото и сигурно унищожаване на гризачите. Препаратът е под формата на хранителна примамка с характерен син цвят и форма бонбон. Така е по-привлекателен за гризачите от всякаква друга алтернативна храна и точно заради това и ефекта от него е добър.  Унищожава гризачите от еднократен прием, поради по-високата токсичност на активното вещество в сравнение с други отрови за гризачи. Предизвиква смърт на мишките и плъховете за броени дни, унищожава цялата популация от гризачи до 21 дни и е 100% ефикасен срещу развили резистентност видове гризачи. 

Препаратът „Murin Forte Blck”   на Vebi Istituto Biochimico Италия, e отрова за мишки и плъхове под формата на блокче-родентицидна примамка. Продуктът е за професионална употреба. Той снижава плътността на вредни гризачи на открито, около сгради и закрито. Препарата се поставя в дератизационни кутии или тунели. Отровата е ефективна срещу черен плъх (rattus rattus), домашна мишка (mus musculus), кафяв плъх (rattus norvegicus). При всички антикоагуланти смъртта се причинява от вътрешни кръвоизливи.

Препаратът „Muskil Pasta fluo-NP” на Zapi Италия,  е готова двукомпонентна отрова под формата на паста срещу домашни мишки и сиви плъхове. Съдържа патентована комбинация от две вещества от второ поколение - дифенакум и бромадиалон. Използвана е FLUO-NP технология, базирана на включването на флуоресцентни бои, които я правят видима при осветяване с UV лъчи или черна светлина. Технологията подпомага наблюдението на консумацията на отровата за мишки и плъхове с цел бърза подмяна на консумираната примамка. Ефективен е срещу мишки и плъхове след еднократен прием. Смъртта на гризачите настъпва след 3-5 дни след поглъщането, без да буди подозрение към примамката в останалите членове на колонията.

Планирани обезопасителни обработки срещу вредителите

През зимата в животновъдните ферми се извършва третиране против мишки и плъхове, като на рисковите места се поставят примамки или капани за тях. Обезопасителни обработки се извършват всеки месец от април до октомври. С началото на пролетния сезон терените започват да се обработват отвън навътре. Третирането започва с външните терени. Добре е предварително те да бъдат почистени, за да не се създава среда за вредителите. Външните площи се пръскат масивно с професионалните pest-препарати, срещу бълхи, мухи, комари и други насекоми. След външната обработка на терените, се преминава към дезинсекция, дератизация, дезакаризация на  вътрешните животновъдни помещения.