Българският индустриалец е с положителни нагласи към автоматизацията и роботизацията

инж. Христо Гилищаров, Управител на ФАНУК България

Г-н Гилищаров, какви бяха новостите и последните тенденции, които видяхте на EMO 2019?

Фокусът на това изложение бе в посока свързаност на металообработващи машини и споделяне на информация. Всеки един от водещите производители представи система за събиране и обработване на данни. В интерес на истината, моите очаквания бяха да видя повече на брой решения за роботизация на металообработващите машини. Нямаше бум в тази посока, което показва, че все повече индустрията приема тези решения като стандартни. Разбира се, бяха представени подобни решения, при това с по-висока степен на интегрираност спрямо машините в сравнение с изложението от преди две години. Това ме кара да мисля, че се намираме в момент на по-сериозно преосмисляне на функционалността на машините, автоматизацията и роботизацията, преди следващия технологичен скок.

Предвид нивото на техниката и технологиите, възможно ли е да се появи нов водещ производител на роботи?

Теоретично винаги е възможно да се появи нов производител на индустриални роботи. Моето лично очакване е, че който от съществуващите или бъдещите производители на индустриални роботи успее да направи пробив при цялостното интегриране на изкуствения интелект и индустриалния робот, той ще доминира на пазара. А и въпросът тук е не само какво можем да очакваме, но и това, което индустрията може да предложи във вид на краен работещ продукт.

Например, 3D технологията на FANUC за оптично разпознаване на случайно позиционирани детайли. Тази „vision“ технология, или т. нар. машинно зрение, е един от ключовите елементи на изкуствения интелект. Тя позволява на робота да разпознава различни по форма обекти, намиращи се в произволна позиция в пространството, и да предприеме действия за тяхното захващане и преместване на зададена позиция. Друга стъпка в развитието на изкуствения интелект е автоматичната оптимизация на траекторията на робота. Днес този процес на оптимизация на траекторията е в ръцете на инженерите, но с ново разработената функционалност тази дейност ще бъде оставена на самия робот.

Може ли да се каже, че индустриалецът у нас е готов за автоматизация? Има ли съпротива от страна на средното йерархично ниво при внедряването на автоматизирани и роботизирани решения?

Бих казал, че и средното йерархично ниво, и висшият мениджмънт са положително настроени към автоматизацията. Един от двигателите на тази промяна е именно липсата на работна ръка . Единствената съпротива може би е породена от липсата на опит и недоброто познаване на новите технологии и възможностите за тяхното интегриране към съществуващото оборудване. Това се дължи на факта, че все още няма достатъчно голям брой обучени кадри, които да променят стереотипните нагласи.

А обучението на специалистите по роботи как ще бъде организирано? Университетите ли ще създават специализации и ще ги развиват, или водещите компании в областта ще се заемат с това?

Основата на познанията за технологичните новости трябва да се залага по време на висшето образование. Смятам, че образователната система има тази мисия, особено по отношение развитието на бизнеса и индустрията у нас. Изключително добра инициатива е въвеждането на дуалното образование. От своя страна, и бизнесът е необходимо да дефинира това, от което има нужда като човешки ресурси. Като цяло тенденцията, която се наблюдава, е, че новозавършилите специалисти не са готови като знания да участват в проекти с високо ниво на автоматизация и роботизация. Това води след себе си и определена съпротива от страна на индустрията при внедряване на роботизацията.  За радост обаче, в България има много добри примери за висши технически учебни заведения, и то не големи, които работят много усилено за адаптирането на съвременните обучителни програми, спрямо изискванията на бизнеса и едновременно с това са изключително активни във връзката между бизнеса и студентите.

ФАНУК България отговаря и за други пазари, освен българския. Може ли да се твърди, че положителните нагласи по отношение на роботизацията са характерни и за съседна Гърция, Северна Македония и Албания?

Готовността за внедряване на роботизирани системи от страна на индустриите на тези пазари може би е еднаква, но тя зависи и от типа индустрия. В Гърция например, водеща е хранително-вкусовата индустрия, в която е много силно изразена автоматизацията и роботизацията. В България е застъпен повече металообработващият сектор. Съответно типът роботизирани приложения, с които се сблъсква ФАНУК България, е много разнообразен, което ни прави доста по-гъвкави и подготвени.  Северна Македония, независимо от това, че на пръв поглед е малка като пазар, има някои изключително добре развити високотехнологични компании, с голям брой интегрирани роботи в тях, което я нарежда сред стабилно развиващите се държави на Балканите в технологичен план. 

Къде стои FANUC в тези глобални процеси от сферата на роботизацията – кое е най-новото и най-интересното от дейността на компанията?

FANUC продължава да създава световни тенденции с новите си продукти и визия за управление на производството. Една от най-новите разработки е т.нар. FIELD система, която позволява събирането на цялата процесна информация от всякакви като вид и производители машини в едно производство. Например, данни за производителността, консумацията на енергия, вибрации, температура на серво задвижванията, необходимост от поддръжка и много други. 

Уникалността на FIELD се състои в това, че това е отворена платформа, позволяваща на всеки, за който представлява интерес, възможността да разработи приложение за анализ и управление на тази информация. Така разработените приложения са на разположение на всички потребителите на FILED и те избират кое от приложенията най-добре подхожда на техните нужди. На база получения анализ за конкретното производство клиентът на FIELD може да предприеме действия, например, за повишаване на производителността. Точно в това се изразява уникалността на FIELD като система. 

Напоследък постоянно се говори за Индустрия 4.0, но все още няма официална дефиниция за четвъртата индустриална революция. Как бихте я определили вие?

Идеята на Индустрия 4.0, най-общо казано, е повишаване ефективността на всяко производство. Ефективността има много изражения, но технологично това изглежда така: събиране на информация от абсолютно всички машини и работници, анализ на данните и като резултат - вземане на адекватни, своевременни и ефективни решения за последващи действия с цел оптимизация на производството.

Доста се спекулира с това, че роботизацията ще доведе до закриване на работни места. От друга страна, развиват се тези за изчезване на цели професии.
Бих казал, че по-скоро ще се променя начинът на работа и дейностите, а не толкова броят на самите работни места. Например, ако един оператор днес работи на металообработваща машина с ръчно управление, а в следващия момент управлява система с робот, то дейностите, които изпълнява, ще се променят изцяло. За целта ще е необходима преквалификация в посока придобиване на нови компетенции, т.е. ще се наблюдава еволюиране на стари професии в нови.В тази връзка е необходимо изграждането на цялостна стратегия на българската образователна система, която да се пренастройва гъвкаво и бързо, в зависимост какви специалисти ще са необходими не само в утрешния ден, а и след 5 и 10 години. 

На техническо ниво кой възел в конструкцията на роботите е достигнал своя технологичен връх? Какви са очакванията Ви за следващото поколение роботи?

От гледна точна на индустрията трудно може да се каже, че сме достигнали техническо ниво, от което няма следваща стъпка в посока развитие и усъвършенстване. Колаборативните роботи, например, отразяват най-новите тенденции в индустриалната роботизация и позволяват съвместна работа между човека и робота. Очакванията са, че този вид роботи ще намират все по-широко приложение в най-различни индустриални приложения. От гледна точна на функционалността на индустриалните роботи, тяхното развитие е стъпка по стъпка и не може да се очаква някакъв грандиозен скок. То следва развоя на технологиите, на елементната база, на възможностите за програмиране. Огромна роля играе и изкуственият интелект, който ще навлиза все повече. Той ще облекчава както работата на операторите чрез умни роботи и машини, така и самото програмиране на роботите.