Българските биволовъди споделиха опит с чуждестранни колеги

В края на октомври на посещение в България бяха проф. Хуан Карлос, от Университета по ветеринарни науки, Маракайбо във Венецуела, Председателя на Венецуелската асоциация по биволовъдство - Никола Фабозо и Джовани Беноти, от центъра за изкуствено осеменяване Кремона в Италия. Целта на посещението беше запознаване с Развъдната програма на Асоциацията, посещение на Станцията за изкуствено осеменяване Сливен, посещение на биволовъдни ферми в България и най-важната им мисия закупуване на генетичен материал от породата Българска Мурра, известна на пет континента, където се развъждат биволи. Тази порода е послужила за подобряването и създаването на биволовъдствота в Южна Америка, Филипините, Тайланд, Виетнам, Египет и други страни.

Българските биволовъди споделиха опит с чуждестранни колеги

При посещение на Станцията за изкуствено осеменяване - Сливен, където беше основната среща, гостите бяха посрещнати от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството- зооинж. Георги Йорданов, заедно със главния директор на УГРРП – зооинж. Янка Стефанова. Представяна беше дейността на ИАСРЖ, структурата и основната дейност - поддържане на генетичното разнообразие на домашните видове в България и повишаване на генетическия прогрес при отделните породи. Исторически преглед и актуално състояние на Станцията за изкуствено осеменяване бяха направени от зооинж. Виолета Георгиева. Подчертано бе, че тази станция е била с най-голям брой говежди разплодници. В момента се поддържат говежди бици от породите абердин ангус, Шароле, Херефорд, Черношарено говедо, Сиво искърско и биволски разплодници, разбира се .

Българските биволовъди споделиха опит с чуждестранни колеги

Представен бе Каталогът на биволските бици от резерва и ген-банката от зооинж. Георги Нончев. Представени бяха и Развъдната програма и дейността на Българската национална асоциация за развитието на биволовъдството /БНАРБ/ от проф. дсн Цонка Пеева. Акцентирано беше върху основните стъпки при разработването й, принципите които трябва да бъдат спазвани, икономическите показатели и възвращаемостта на инвестициите, при разработване на селекционните индекси, прилагани при съвременната селекция в биволовъдството.

След представяне на българското биволовъдство, гостите накратко запознаха домакините с биволовъдството във Венецуела. Проф. Хуан Карлос, който в момента специализира в Института по генетика в Германия върху генома на биволите, ембриотрансплантацията и клониране на телета и малачета, изрази желание за съвместна работа по клониране на малачета от соматични клетки, което да се извърши в Германия и България от смесени колективи в които да участват учени от различни институти, които имат интерес към тези био технологии. Всички се обединиха около мнението, че при съвременно развитие на биволовъдството, единствено биотехнологиите и изучаване генома на бивола, биха изиграли положителна роля за бъдещото развитие на този отрасъл, чийто продукти имат свободна ниша не само на Европейския, но и на други пазари. След приятелския разговор, многото въпроси, задавани и от двете страни, гостите присъстваха на дефилирането на биволските бици, които в момента са в СИО.

Българските биволовъди споделиха опит с чуждестранни колеги

Посетена беше и най-голямата и най-модерна ферма, изградена по италианска технология Мурра 2002, в ямболското село Лозенец. Тя е с общ капацитет 700 бивола, от които 400 дойни биволици, с доене в доилна зала и най-висока лактационна млечност – 2160kg. Фермата е собственост на Стоян Желязков и Йордан Койчев, които непрекъснато инвестират в модернизацията на производствения процес и изкуственото осеменяване, което е в основата на селекцията не само при биволите, но и при всички останали домашни животни. Последният ден от посещението беше посветен на Земеделски институт-Шумен с посещение на биволофермата и различните възрастови категории-дойни биволици, малакини, подрастващи и бозайни малачета. Проявен интерес имаше в областта на развъждането, продуктивните показатели, храненето, както и върху възможността за съвместната работа между научните колективи на България, Германия,Индия, Венецуела, Италия и Българската Национална Асоциация за Развитие на Биволовъдството.

ТАГОВЕ:
СПОДЕЛИ:

Акценти