България разполага с много добър потенциал за развитие на вятърната енергия
Елена Маркова, управител за България на Eurowind Energy
Елена Маркова е завършила Немска филология и Скандинавистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Бизнес администрация в Copenhagen Business School. Кариерата ѝ започва като български дипломат и ръководител на Търговската служба на Министерството на икономиката и енергетиката за Скандинавския регион. След това заема редица ръководни мениджърски позиции в датския и международния енергиен сектор, включително в компании като Norlys и ABB. От 2021 година ръководи бизнеса на датската енергийна компания Eurowind Energy в България.
Уважаема г-жо Маркова, бихте ли разказали за Вашата компания и нейната роля в развитието на енергийния сектор в България?
Eurowind Energy е водеща датска компания в областта на възобновяемата енергия, с над 600 служители и активна дейност в 16 държави. Въпреки мащаба, в основата на компанията стои една топла и вдъхновяваща история, започвайки през 1977г. със скромен семеен проект – реконструирана вятърна турбина, инсталирана от бащата на двама от днешните собственици, братята Расмунсен. Именно този акт се оказва повратен момент за бъдещето на един устойчив бизнес. Днес Eurowind Energy e 50% частна собственост и 50% собственост на Norlys - най-голямото датско ЕРП. До ден днешен, вятърът не е просто източник на енергия, а символ на стремежа към независимост, отговорност и иновации. Визията на Eurowind Energy е ясна - да има значителна роля в енергийния преход чрез въвеждане на иновативни технологии и да създава дългосрочни и устойчиви решения за чиста енергия. Ние развиваме проекти, които след това изграждаме и управляваме ефективно.
Подчертавам това, защото след развитието и изграждането ние оставаме ангажирани с тяхното управление и експлоатация във времето. Налага се да обясняваме често този факт на собствениците на земя в България, които са нашите основни контрагенти, а така също и на местните общности, които са най-важнaта заинтересована страна в нашите проекти. Местните общности са свикнали да сключват договори с едни фирми, а реализацията да се осъществява от други. Ние винаги обясняваме, че не сме тук временно, а дългосрочно. Нашите договори са поне за 40 години. Дългосрочното присъствие изисква реална отговорност към местните общности, с мисъл за бъдещето, с грижа за това, което изграждаме и за отпечатъка върху околната среда, който оставяме. Това е водеща наша философия в отношенията ни навсякъде в България и другите европейски страни, където започваме развитието на проект. Ние сме и искаме да останем добър пример за отговорен инвеститор към околната среда и природните ресурси.
А иначе настоящата ни дейност в България, Eurowind Energy, започнахме през 2021г. Реално тук ни върна собственост на малък 5 MW соларен проект, в чиято реализация също участвах, още през 2013г. За тези години датските собственици се убедиха, че независимо от превратностите в нашия бизнес, зелената енергия има потенциал в България. За този период Eurowind Energy изгради портфолио от вятърни проекти с обща мощност близо 1 GW. Заедно с Реналфа Соларпро Груп реализирахме и соларен проект в Тенево с мощност 237 MW, към който предстои добавяне на батерия за съхранение с капацитет 65 MW.
Към настоящия момент сме сериозно притеснени от драстичното увеличение на екотаксите за PV модули и Li-Ion батерии от 1 юли 2025 г., наложено от лицензираните организации за оползотворяване на отпадъци. Увеличението от 800–1100% възпрепятства инвестициите и идва в момент, когато България има шанс да стане енергиен балансьор в региона.
За читателите ще бъде интересно да научат повече за опита, които имате във вятърната индустрия. Бихте ли разказали повече за някои добри практики в управлението на ветрогенераторни паркове?
Eurowind Energy e сред най-утвърдените компании за развитие на вятърна енергия в Дания с дългогодишен опит. Но що се отнася до добрите практики, ако обществото наистина иска да се възползва от новите зелени технологии, то трябва да започне да мисли за енергийната система по циркулярен и устойчив начин.
Енергийните центрове са такава концепция, която включва интеграция на вятърни турбини, соларна енергия и батерии за производство на зелен водород и биогаз. Отправна точка са слънчевите и вятърните турбини. Тези технологии произвеждат зелена енергия, която се използва в другите части от енергийния сектор. Батериите за съхранение на енергия ще предоставят балансиращи услуги на мрежата, а чрез електролизата ще се произвежда зелен водород. Слънчеви и вятърни турбини са разположени в близост до обработваема земя. Това прави възможно производството на биогаз на местно ниво в комбинация със зелена енергия. Именно газификацията на слама и местни култури, вместо тяхното изгаряне, е устойчив начин за запазване на всички хранителни вещества на почвата.
Създаването на големи енергийни центрове ще позволи значителни икономии на средства за инфраструктура. Тъй като част от енергията се консумира на място, големите дълги и скъпи присъединявания могат да бъдат заменени с много по-къси преносни мрежи, комбинирани с газопроводи. Цената на преноса на енергия по газови тръби е приблизително 10% по-ниска в сравнение с преноса на енергия по мрежата. Концепцията за големите енергийни центрове работи в Дания и ще бъде пренесена в България според местните нужди и условия. За вашите читатели вероятно ще е интересно да се запознаят с такъв проект, който ние сме партньори в Дания на сайта на GreenLab.
Как бихте коментирали новите технологични решения във вятърната енергетика и възможностите за техните приложения?
Новите технологични решения във вятърната енергетика водят до по-висока ефективност, по-ниски разходи и по-добра интеграция в енергийните мрежи. Съвременните турбини с по-големи ротори и интелигентно управление позволяват производство на повече енергия дори при слаб вятър. Това означава, че същото количество енергия може да се добива с по-малко турбини – с по-малко въздействие върху природата и ландшафта. В комбинация с батерийно съхранение и хибридни решения със соларна енергия, вятърните централи могат да осигуряват надеждно електрозахранване денонощно – 24/7. За разлика от въглищните централи, тези технологии не отделят вредни емисии и не замърсяват въздуха, което води до по-здравословна околна среда и подобрено качество на живот. С цялостния си профил – устойчивост, екологичност и технологична зрялост – новите решения във вятърната енергетика играят ключова роля в прехода към чиста, сигурна и природосъобразна енергийна система.
В заключение, как виждате потенциала на пазара в България и в каква посока ще бъдат насочени усилията на Вашата компания?
България разполага с много добър природен и технически потенциал за развитие на вятърната енергия, особено в Североизточна България и по протежение на Стара планина. Благоприятните климатични условия, подходящото земеползване и добре развитата електропреносна мрежа създават отлична основа за ускорено реализиране на проекти. Ниското текущо участие на вятърната енергия в енергийния микс открива възможност за диверсификация, по-добро балансиране чрез съчетание със соларна енергия и осигуряване на сигурно, нискоемисионно производство 24/7. Развитието на сектора ще стимулира създаването на работни места, ще ускори регионалния икономически растеж и ще отговори на нарастващото търсене на зелена енергия от индустрията. Над 3 GW вятърни проекти са в процес на развитие, с потенциал за над 4,5 млрд. евро преки инвестиции – реален импулс за българската икономика.
България следва да приеме нова Стратегия за устойчиво енергийно развитие, тъй като действащата от 2011 г. е с изтекъл срок. Считаме, че разделът за вятърната енергия трябва да бъде изготвен съвместно с водещите инвеститори и в синхрон с добрите практики в региона. Вече започнахме конструктивен диалог с правителството, в лицето на вицепремиера Томислав Дончев и министрите Станков и Генов, с които споделихме нуждата от въвеждане на договори за разлика (CfD) като ключов инвестиционен механизъм. CfD, деноминирани в евро и с ясни прагове, ще осигурят предвидимост и защита за всички участници.
От особено значение е стратегията да отчете стратегическата роля на вятърните проекти за енергийната сигурност. Преносният оператор (ЕСО) следва да поеме ясен ангажимент за мрежови инвестиции, като инфраструктурата, изградена от инвеститорите, бъде включена в активната база. В тази връзка изразяваме признателност за професионалното сътрудничество с г-н Ангелин Цачев и екипа на ЕСО.
Необходимо е също да се преосмисли практиката на неоснователно блокиране на проекти на местно ниво – подобни действия трябва да бъдат санкционирани. Процедурата по ОВОС следва да бъде обединена в единен процес на етап Подробен устройствен план. Също така е важно да се въведе механизъм за лична отговорност при подвеждащи жалби, водещи до щети и забавяния. Проектите с капацитет над 50 MW трябва да бъдат разглеждани като приоритетни, въз основа на ясно дефинирани критерии. Необходими са още преглед на приложимото европейско законодателство и адаптиране на националната рамка.
Кръгът на допустимите възложители трябва да бъде разширен, за да включва инвеститори с предварителни права. За общините е важно да се осигурят компенсационни механизми под формата на екологични и обществени ползи, а не директни плащания. Допълнителна стойност могат да донесат и спонсорства от страна на инвеститорите за образователни или социални местни инициативи.
Всички тези елементи са от решаващо значение за създаване на стабилна, предвидима и устойчива рамка за развитие на вятърната енергетика в България.