България има потенциал за нов етап в развитието на строителството
инж. Стоян Пенев търговски мениджър в PERI
Как бихте описали състоянието на строителния сектор в България в момента? Кои са най-важните процеси, които се случват зад видимата строителна активност? Къде сме спрямо останалите страни в региона и как се развиват те?
Секторът е динамичен, но развитието му е небалансирано. Основната активност е във високото строителство, особено жилищния сегмент, докато инфраструктурата има своите предизвикателства. В жилищния сектор основната активност идва от частни инвеститори, като до момента не се наблюдават съществени забавяния. Приемането на еврото в България също оказва влияние върху пазара и поддържа активността на купувачите. В последно време има и известно забавяне от страна на крайния потребител, което постепенно се отразява и на новите инвестиционни намерения. След период на значително покачване на цените, движено от силното търсене, в момента се наблюдава по-скоро задържане и дори леко понижение с цел реализиране на продажбите.
Очаквам през следващия период по-силен фокус върху инфраструктурните проекти. Строителният сектор в Югоизточна Европа е динамичен, но в редица държави развитието е по-балансирано. Моето наблюдение е, че там различните сегменти растат по-паралелно и пазарът е по-прогнозируем. В България частните инвестиции в жилищното и индустриалното строителство са по-чувствителни към пазарните промени, докато държавните инвестиции могат да осигурят по-устойчиво развитие на инфраструктурата. Това се вижда ясно в страни като Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Сърбия и Хърватия.
Как се отразяват промените в публичните инвестиции, европейското финансиране и държавните приоритети върху реалната работа на строителните компании?
Публичните инвестиции и европейското финансиране са основен двигател за инфраструктурния сегмент. Към момента обаче честите промени и политическата конюнктура водят до преосмисляне на приоритетите и не позволяват да използваме пълния потенциал на наличното финансиране. Това създава несигурност по отношение на началото, финансирането и приключването на проектите. За строителните компании най-важна е предвидимостта в дългосрочен план – тя позволява да се планират човешкият ресурс, техниката и материалите, и съответно да се изгради устойчив капацитет за изпълнение.
В България през последните години се говори постоянно за големи индустриални и инфраструктурни проекти. Кои от основните направления ще определят сектора и къде виждате най-голям потенциал за развитие? Как изглежда България спрямо останалите пазари на Балканите?
Всеобщо е усещането, че изоставаме в развитието на пътната и железопътната инфраструктура и е логично това забавяне да се компенсира, особено предвид стратегическото местоположение на България. Тук се пресичат различни транспортни коридори и поради това очакваме значително повишаване на динамиката на развитие на сектора през следващите години.
Имаме необходимост от планиране и реализация на ключови пътни и железопътни артерии, които да подобрят свързаността на страната. Това от своя страна би стимулирало развитието на отделни региони и би привлякло нови инвеститори в индустриалния сектор. Съответно ще се открият нови работни места, но ще се задълбочи и проблемът с намирането на квалифицирани кадри.
За потенциално охлаждане в строителството се говори от години, но към момента не се наблюдават признаци. По-скоро очаквам плавно развитие, подкрепено от наличието на подготвени проекти и издадени разрешения за строеж. Това би позволило на сектора да запази добър темп, ако се създадат необходимата среда и институционална предвидимост и се ускори реализацията на отлаганите проекти.
Кои са най-сериозните предизвикателства пред строителните компании в момента?
Най-сериозното предизвикателство е намирането на достатъчно работна ръка за изпълнението на всички проекти – не само квалифицирани работници, но и ръководни кадри, проектови мениджъри и технически ръководители. Работа и проекти има, но липсват хората, които да ги реализират. Това превръща човешкия ресурс в един от основните фактори, определящи капацитета на строителните компании. Стремят се да привличат млади кадри, да работят с университети, организират практики и провеждат допълнителни обучения, за да привлекат и задържат бъдещите инженери. Част от недостига се компенсира и чрез привличане на работници от чужбина, включително от държави от Далечния изток.
Паралелно с това през последната година значително се увеличиха цените както на материалите, така и на труда. Горива, метали, битум, бетон и цимент са сред основните разходни компоненти, които влияят върху себестойността на строителството. В същото време крайната цена не винаги може да бъде увеличена със същия темп. Така натискът от нарастващите разходи се поема от маржа и води до по-ниска рентабилност.
Особено сериозен е проблемът при проекти, договорени и оферирани преди година, които се изпълняват при значително по-високи разходи за труд и материали.
Големите строителни компании в България вече работят по проекти в страната и региона с мащаб и сложност, които допреди години бяха по-скоро изключение за българския пазар. Как се промени нивото на строителството у нас през последното десетилетие и къде все още изоставаме?
Така е. В страната ни има компании, които са на национално и дори регионално ниво, където са предпочитан партньор. Имат натрупан значителен практичен и теоретичен опит в проекти като пристанища, тунели и сложни хидротехнически съоръжения. Поради това са високо оценени и успешно развиват дейност в различни направления.
Този опит се връща и в България под формата на по-високо качество на изпълнение. Компаниите, които работят по мащабни проекти в чужбина, прилагат придобитите знания и практики и на българския пазар – при изграждането на метро, магистрали, железопътни отсечки и други обекти. Много от тях активно посещават строителни обекти в други държави, за да се запознаят с нови технологии и практики и впоследствие да ги приложат в България. Това постепенно повишава нивото на строителството у нас и именно български компании са основни кандидати за изпълнение на обекти като разширението на софийското летище, комплексни инфраструктурни обекти и енергийни проекти от национално значение.
Намаляващият брой строителни работници и недостигът на квалифицирани кадри поставят все по-голям акцент върху технологичността на строителните процеси. За да се компенсира недостигът на хора и да се повиши производителността на обекта, компаниите все повече оптимизират начина на работа и търсят технологии, които улесняват изпълнението – от изкопните дейности и укрепването до грубия строеж. Като немски производител и комплексен доставчик на всичко за монолитно строителство от PERI активно предлагаме иновативни решения на българските строители. От своя страна те все по-смело прилагат съвременни методи на изпълнение, стъпвайки на своя опит. В PERI съдействаме на клиентите си и сме близо до тях, като развиваме силно регионално присъствие и покриваме всички основни строителни активности на територията на България.
През последните години се поставя и все по-силен акцент върху безопасността – от обезопасяването на обектите с парапети и мрежи до използването на специализирани системи за защита. Това допринася за намаляване на инцидентите на строителните площадки. От архитектурна гледна точка проектите също стават все по-сложни и разнообразни, което изисква по-иновативни решения от страна на доставчиците на технологии, материали и оборудване. Очаквам тази тенденция да продължи както в частния, така и в публичния сектор. Един от основните проблеми остава планирането. Именно началната фаза има ключово значение за качеството и ефективността на последващото изпълнение. Когато не се отделя достатъчно време за планиране на графика, ресурсите, материалите и логистиката на обекта, се увеличава рискът от грешки, пренасищане с материали, допълнителни разходи и загуба на време.
Как се променят изискванията на строителните компании и какви са основните фактори за избор на кофраж, скеле и инженерни решения? Кои технологии ще трансформират начина, по който се строи, и кои все още са по-скоро перспектива?
Изискванията постоянно се повишават. Архитектурните проекти стават по-сложни, по-разчупени и по-интересни, а крайният потребител все по-често търси нещо различно от стандартното. Това естествено води до необходимост от по-висока технологичност на изпълнението. При избора на кофражни системи финансовите параметри остават важни, но все по-често компаниите разглеждат технологията като дългосрочен актив. Инвестицията в система, която оптимизира работния процес, може да понижи необходимостта от човешки ресурс и съответно да намали разхода на строителната площадка. Това може да съкрати времето за изпълнение на грубия строеж и да позволи на всички останали изпълнители да влязат в срок на обекта. Всеки проект изисква индивидуален подход и изборът на система зависи от конкретните срокове, бюджет и особености на обекта.
Все още има значителен потенциал за внедряване на допълнителни технологии – например сензори за бетон, тракинг устройства и елементи, които могат да ускорят и оптимизират процесите. BIM също постепенно навлиза, а изкуственият интелект има потенциал да се превърне в инструмент за по-добро планиране. Колкото повече процеси могат да бъдат планирани предварително, толкова по-лесно се организират движението на материалите, доставките и работата на обекта, както и проследяването на изпълнението спрямо графика.
При избора на кофраж и скеле важен фактор е и теглото – колко килограма или тона материал преминават ежедневно през ръцете на работниците. Колкото по-голямо е това натоварване, толкова по-силно се отразява на производителността. Затова все по-често се търсят леки системи, които едновременно повишават ефективността и намаляват физическото натоварване. Наблюдава се и тенденция към по-екологично ориентирани решения, като системата PERI DUO, които ограничават отпадъка на строителната площадка.