Автономно управление на автомобилния транспорт – перспективно направление в дейността на Аутомотив Клъстер България

Системата за мобилност е в процес на дълбоки промени - по-цифровизирана, по-безопасна и по-чиста. По-нататъшната автоматизация на превозните средства във всички видове транспорт, а именно на свързаните и автоматизираните пътни превозни средства, заедно с напредъка в областта на информационните и комуникационните технологии, предоставят богати възможности за подобряване на транспортните потоци, за повишаване на безопасността за всички потребители и за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда. Същевременно те притежават голям потенциал за укрепване на конкурентоспособността на европейската промишленост и предприятия в транспортния сектор и извън него. След като стане достъпна в широк мащаб и в ежедневието, автоматизираната мобилност се очаква да донесе значителни ползи за нашето общество по отношение на иновативните услуги за мобилност в градовете и селските райони, по-гъвкавия обществен транспорт и по-приспособените решения за всички граждани.

По отношение на свързания и автоматизиран автомобилен транспорт, инициативи на държавите членки, промишлеността и Комисията вече разглеждат важни елементи на една интегрирана политика в тази област, включително свързаните с превозното средство аспекти (а именно доклада GEAR 2030), както и транспортната и комуникационната инфраструктура (а именно европейската стратегия за СИТС). След Декларацията от Амстердам от 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизираното управление на моторни превозни средства работата относно самостоятелното управление на МПС продължава в рамките на заседанията на високо равнище на Съвета. В своята резолюция относно стратегията за СИТС, Европейският парламент препоръча през март 2018 г., inter alia, укрепване на законодателната рамка на ЕС, за да се гарантират трансгранични правила за оперативна съвместимост и отговорност в целия ЕС по отношение на свързания транспорт, така че да се осигурят правила за достъп до бордови данни.

Със своето Съобщение относно стратегия на ЕС за мобилност на бъдещето Комисията определя европейски дневен ред, който включва обща визия и набелязва подпомагащи действия за разработването и внедряването на ключови технологии, услуги и инфраструктура, свързани основно със самостоятелното управление по пътищата. Предвижданите краткосрочни инициативи включват приноса на автоматизираната мобилност към проекта за „Нулева смъртност“ до 2050 г. за намаляване на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия, подкрепа за разгръщането на инфраструктурата чрез Механизма за свързване на Европа, изпитване на 5G и законодателни предложения с оглед на безопасното осъществяване на автоматизирана мобилност. По-специално, предложените преразглеждания на Директивата за безопасността на пътната инфраструктура и на Общия регламент за безопасността на моторните превозни средства имат за цел да включат специфични съображения за безопасност, свързани с автоматичното управление на МПС в законодателството на ЕС.

Понастоящем свързаните и автоматизирани превозни средства оглавяват развитието на автоматизираната мобилност. Леките автомобили с автоматично управление над сегашното ниво 3 трябва да навлязат в европейския пътен транспорт, а технологиите ще продължат да се развиват и ще обхванат всички видове автомобилен транспорт, включително превозни средства за комунални цели и камиони.  Следователно е наложително свързаните с това усилия да продължат и да се засилят на всички равнища: по отношение на регулаторната рамка, научните изследвания и иновациите, провеждането на реални изпитвания и внедряване на превозните средства и пътищата и комуникационната инфраструктура. 

Национални приоритети по пътя към автоматизираната мобилност в контекста на стратегията на ес за мобилността на бъдещето (COM(2018)0283)

От ключово значение е България е да остане на преден план в тази област, за да може да се възползва от предимствата на автоматизирания автомобилен транспорт и успешно да се конкурира с огромните усилия, полагани в рамките на общността. Основните предметни области са свързани със защитата на данните, използването на данни за превозните средства и маршрутите, както и киберсигурността. Важен елемент е разработване на международни стандарти за гарантиране на безпроблемната оперативна съвместимост на превозните средства през границите. Като се основават на нарастващия опит с автоматизирани леки автомобили на ниво 3 и разработване на системи за изкуствен интелект, които играят все по-нарастваща роля, също така е необходимо спешно да се разработят насоки по етични въпроси за такива системи в автономните превозни средства.

В допълнение към автомобилния транспорт, потенциалът на автоматизираните превозни средства се откроява все по-ясно в сектора на логистиката, обществения транспорт и други видове транспорт, т.е. автономните кораби в сектора на транспорта по вътрешните водни пътища и морския транспорт на къси разстояния, безпилотни летателни апарати, превозващи стоки (и дори въздушни таксита), и автоматизираните леки железопътни системи, като например в градския обществен транспорт. 

•  Приоритетна задача е създаване на R&D център и изпитателна станция за автономно управление на автомобилния транспорт с възможности за:
• Разработване на програми и планове и инвестиции, научни изследвания и иновации, околна среда и изменение на климата, чисти и безопасни мобилност и транспорт, пътна безопасност и облекчаване на задръстванията по пътищата, цифровия единен пазар и Eнергийния съюз;
• Да разкрие възможности за нови услуги и видове транспорт, като по този начин ще удовлетвори нарастващото търсене на индивидуална мобилност и товарен транспорт и дори би могъл да спомогне за революционизиране на градоустройството;
• Усъвършенстваните системи в помощ на водача, например системата за предупреждение при напускане на лентата за движение и автоматичните аварийни спирачки, системи за пътната безопасност и за намаляване на броя на тежките произшествия;
• Усъвършенствани системи в превозните средства, които подобряват безопасността, като същевременно се поддържа личната мобилност;
• Автоматизирана мобилност с цел компенсиране на човешките грешки и намаляване на пътните произшествия и смъртните случаи по пътищата;
• Да бъдат изградени нови транспортни системи и те, заедно със съществуващите транспортни системи, да бъдат оборудвани с подходящи елементи за безопасност;
• Сътрудничеството между държавите членки, Комисията и промишлеността в областта на автономните системи за мобилност.

Индустриални научни изследвания в сферата на автомобилния транспорт:

• Системни решения визиращи интерфейса „човек – машина“, предложени в окончателния доклад на GEAR за 2030 г.;
• Решения за свързаност и автономност на превозните средства;
• Решения за техническа хармонизация на автоматизираните превозни средства в рамките на ИКЕ на ООН и на Виенската конвенция, по-специално във всички дискусии от Световния форум на ИКЕ на ООН за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (работна група 29) и работната група по автоматизирани/автономни и свързани превозни средства (GRVA);
• Решения за контрол на автоматизираните превозни средства през целия им жизнен цикъл, като същите следва да бъдат възможно най-стандартизирани, прозрачни и проверими, като включват трансгранични изпитвания, извършвани по открити пътища и в реални условия на шофиране, както и периодични проверки на техническата изправност;
• Изследвания в сферата на предпазните системи още по време на преходния период, през който автоматизираните превозни средства ще съществуват съвместно с превозни средства с нулева свързаност и нулева автоматизация; 
• Решения за безопасна и висококачествена пътна инфраструктура, която да улесни използването на автоматизирани и автономни превозни средства;
• Системни решения включващи цифрово предавана информация за пътния транспорт, който да са оперативно съвместими;
• Създаване на системи за изкуствен интелект;
• Изследвания на системни решения за свързаността на превозните средства със заобикалящата ги среда (V2X) за високоавтоматизираните и напълно автоматизираните превозни средства (например групирането на различни превозни средства) особено за автомобилния транспорт на дълги разстояния;
• Разработване и внедряване на пасивни, така и активните елементи за безопасност в автономните превозни средства за намаляване на броя на сблъсъците, както и на нараняванията и смъртните случаи в резултат на сблъсъци, особено по време на междинния етап на смесен трафик; 
  Роля по отношение на изследователски и образователни потребности:
• Формализиране и симулации на човешкия мозък и когнитивни функции при шофиране, системи за възприятие на околната среда и изкуствен интелект;
• Необходимостта от нови и специализирани умения както за производството на автомобили, така и за професионалната им употреба чрез преориентиране в образованието (например курсове и обучения), с оглед улесняване на прехода към нови форми на мобилност;
• Насърчаване на уменията, образованието и обучението, необходими за да отговорят на необходимостта от висококвалифицирана и разполагаща с умения работна ръка в различните транспортни сектори;
• Съвместните изследвания за гарантиране на бърз напредък на автоматизацията на транспорта чрез включването на цялата иновационна екосистема;
• Широко сътрудничество между промишлената, обществената и академичната сфера и да насърчава разработването и внедряването на технологии по хармонизиран и оперативно съвместим начин, с цел създаване на глобална система за мултимодален транспорт за автономния транспорт.

В Доклад относно автономното управление на превозни средства в рамките на европейския транспорт (2018/2089(INI)) се подчертава че:

• Е необходимо изграждане на изпитателни станции в целия ЕС с цел цялостно изпитване и разработване на нови технологии и настоятелно призовава всяка от държавите членки да определи до 2020 г. градски и извънградски зони, в които могат да се изпитват в реални условия на движение автономни изследователски превозни средства, като същевременно се гарантира безопасността на движението по пътищата в тези зони, и да осигурят създаването на трансгранични и оперативно съвместими рамки за изпитване в ЕС;
• ЕК   призовава за всеобхватни изследвания на дългосрочните въздействия на автономния транспорт по въпроси като адаптацията на потребителите, общественото одобрение, физиологичните реакции, физическите реакции и социалната мобилност, намаляването на произшествията и подобряването на транспорта като цяло;
• ЕК   настоятелно призовава всички заинтересовани лица, в това число производителите на превозни средства, доставчиците на компоненти и на софтуерни и проектантски услуги, както и държавите членки и участващите органи да си сътрудничат в насърчаването на иновациите, в осигуряването на инвестиции в годна за автоматизирана мобилност инфраструктура както по магистралите, така и по градските пътища и в улесняването на трансграничните изпитвания; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите за адаптиране на съществуващата инфраструктура, изграждане на нова инфраструктура и подобряване на взаимосвързаността на европейските пътища; посочва, че се наблюдава недоверие на европейските граждани към автоматизираното шофиране и че следва да се проведат кампании за повишаване на осведомеността с цел засилване на тяхното доверие; призовава за инвестиции в задълбочени изследвания относно изкуствения интелект и относно измерението на етиката на автономния и свързания транспорт.

ДОГОВОР № BG16RFOP002-1.016-0009 „РАЗВИТИЕ НА ИНОВАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА АУТОМОТИВ КЛЪСТЕР БЪЛГАРИЯ , ФИНАНСИРАН ОТ ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“, СЪФИНАНСИРАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЧРЕЗ ЕВРОПЕЙСКИЯ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ.