Автоматизацията, иновациите и устойчивото производство оформят бъдещето на мебелната и дървообработващата индустрия
Проф. Васил Живков председател на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост
Уважаеми проф. д-р Живков, в началото на годината предстоят специализираните изложения Експомебел и Техномебел, чийто съорганизатор е БКДМП и които традиционно събират водещите компании от мебелната и дървообработващата индустрия. Какви са Вашите очаквания за тазгодишните издания и върху кои акценти ще бъде поставен фокусът в тяхното съдържание и програма?
БКДМП е съорганизатор на Техномебел и Експомебел съвместно с Интер Експо Център – изложения, които са със сериозни традиции. Те показват постиженията на секторите дървообработване и мебелна индустрия. За нашите фирми е въпрос на достойнство и чест да представят най-доброто и новото от бранша. Тазгодишните издания ще се фокусират върху иновативни решения в областта на модернизацията и новите технологии, използването на устойчиви суровини.
Въпреки сложната икономическа обстановка и предизвикателствата пред индустрията по отношения на предстоящи европейски регулации, смятам, че компаниите от нашите два сектора се подготвят усилено с иновативни и впечатляващи щандове. Очаква се засилен интерес както от българските производители, така и от чуждестранни компании, които търсят стабилни партньори.
На Тeхномебел компаниите ще представят последно поколение машини, софтуерни решения за интелигентно проектиране и автоматизирани линии. Смятам, че автоматизацията може да бъде добро решение на проблема с все по-нарастващия дефицит на кадри. Чрез дигитализация и роботизация на нашите предприятия можем да постигнем по-добро качество и по-висока производителност.
На Експомебел от своя страна прогнозирам, че фирмите ще покажат интересни интериорни решения, в които да има баланс между ергономия, естетика и технологии. Вероятно един от акцентите ще бъдат технологичните повърхности, които са с по-висока устойчивост и лесна поддържка, а също така и трайни. Очаквам колекции с мебели, аксесоари и обков от висок клас, които предлагат комплексни решения за умен дом, офис или хотел, с възможности за разглобяване и рециклиране. Вярвам също така, че изложенията ще потвърдят, че мебелната и дървообработващата промишленост са стратегически сектор за страната ни.
Kак бихте оценили състоянието на бранша към момента и кои фактори изиграха ключова роля за неговия растеж и стабилност?
Според предварителни данни на НСИ (на база месечен индекс) 2025 г. беше изключително успешна за мебелната индустрия. Браншът отбеляза ръст от около 15%, а оборотът очкаваме да достигне близо 1.8 млрд. лв. Преминахме през няколко изключително динамични години, които бяха белязани от енергийни кризи, суровинен дефицит и нови регулаторни изисквания на ЕС. Секторите дървообработване и мебелна промишленост обаче са един от ключовите за българската икономика, защото осигуряват близо 3% от БВП на страната.
С годишен оборот, надхвърлящ 1.5 милиарда евро, и над 55 000 заети, ние се нареждаме сред най-големите работодатели в индустриалното производство. Продукцията на българските фирми е основно експортно ориентирана, над 75% от продукцията на мебелния бранш е предназначена за износ. България произвежда мебели основно за държави като Румъния, Гърция и Полша, а също Франция, Германия, Чехия, Нидерландия, Великобритания, Италия и Словакия, и др.
Нашите компании се превърнаха в надежден партньор за чуждестранните партньори, защото предлагат качествено обзавеждане на конкурентни цени, изключително гъвкави са и успяват да предоставят персонализирани решения. Важно да отбележим е и, че през последните две години се наблюдава сериозен скок в инвестициите в автоматизация и роботизация от страна на наши фирми.
Компаниите от сектора осъзнаха, че единственият начин да компенсират липсата на кадри и да останат конкурентоспособни на международния пазар, е да внедряват технологии от последно поколение. Това позволи повишаване на производителността, като качеството се запази, дори и повиши – фактор, който е решаващ за международните партньори.
Не на последно място, нашият бранш е изключително сплотен. Неслучайно Камарата, която обединява над 200 фирми от двата сектора, съществува вече 34 г. Работим активно с компаниите, за да са наясно, че само когато секторът е единен и говори с един глас, може да бъде чут от държавните институции.
Членовете ни не се приемат като преки конкуренти и често обменят съвети относно използвани технологии, материали, доставчици на услуги и др. Ставали сме свидетели на случаи, в които някоя от фирмите да изпадне в затруднение или претърпи инцидент, а другите да се обединят и да й помогнат. Това е така, защото голяма част са тях са прозрели простата истина, че просперитетът на бранша зависи от благосъстоянието и усилията на всички.
Какви технологични, дизайнерски и пазарни тенденции очаквате да определят развитието на сектора през настоящата година?
През 2026 г. смятам, че развитието на нашия бранш ще бъде дефинирано от няколко основни стълба: високи технологии, роботизация и AI решения, устойчиви материали, прилагане на принципите на кръговата икономика. При материалите и декорите смятам, че ще има огромно разнообразие – масово навлизане на тактилни текстури, повърхности, които са по-устойчиви и лесни за поддръжка, а също така и иновативни и биобазирани.
При механизми ще наблюдаваме тенденция към пълното им „скриване“, за да се подчертае изчистената линия на мебелите, а също и функционалността им. Ще се налага все повече интегрираният смарт обков: механизми с вградени сензори за плавно отваряне без докосване и невидими индукционни зарядни станции, вградени директно. Осветлението също ще е умно, но и ще имитира циркадния цикъл на дневната светлина.
Вярвам, че не само потребителите в Западна Европа, но и тук в България ще започват да се вълнуват от въглеродния отпечатък, който оставят мебелните брандовете, а също и от устойчивостта на интериорните решения, които избират за домовете или офисите си. Това прави сертифицирането по FSC и PEFC задължително условие за достъп до пазара.
България вече е част от еврозоната и това е процес, който неминуемо оказва влияние върху бизнеса. Какви промени донесе това за мебелната индустрия от гледна точка на организация на работа и инвестиции? И как се отразява преминаването към еврото на компаниите, ориентирани към износ?
Приемането на еврото е важен фактор за нашия сектор, защото както вече споменах над 75% от продукцията е насочена към пазарите в ЕС. Така че този процес ще донесе конкретни и измерими ползи. За компаниите, ориентирани към износ, преминаването към еврото би помогнало на тяхната конкурентоспособност. Преди приемането на единната валута, българските производители отделяха допълнителни ресурси от превалутиране и такси по международни преводи.
Влизането в еврозоната освен това подобри кредитния рейтинг на страната, а това смятам, че ще е ключово за инвестиционния климат в бранша. Очакваме нова вълна от инвестиции в технологии от типа „Индустрия 4.0“. Възможно е компаниите да обмислят кредити за закупуване на модерни CNC центрове и автоматизирани линии, а също и да продължат да кандидатстват за оборудване по европейски програми.
Разбира се, не бива да пренебрегваме сериозната подготовка и усилия, които компаниите от сектора вложиха по прехода на ERP системите и счетоводните програми при смяната на валутата. Но и тук смятам, че нашият бранш показа гъвкавост и бърза адаптация.
Важно е да кажем, че след приемането ни в еврозаната, страната ни не би трябвало да се възприема като „периферен пазар“, а като равноправен участник особено по отношение на мебелната продукция. Смятам, че това ще улесни преговорите и договорните отношения с големите международни ритейлъри и доставчиците на суровини.
През 2028 г. ще бъдат приети делегираните актове за Регламент за екодизайн на устойчиви продукти (ESPR), който поставя по-високи изисквания към производителите. Каква е неговата същност, какви промени ще наложи в мебелния сектор и доколко българските компании са подготвени за тези нови регулации?
Регламентът ESPR е фундаментална промяна в начина, по който създаваме и консумираме продукти. Ако досега екодизайнът се свързваше основно с енергийната ефективност на уредите, то новият регламент обхваща почти всички физически стоки, като мебелите са отбелязани като приоритетен сектор.
В основата на регламента стои идеята, че устойчивостта се залага още на етапа на проектирането на продуктите. Въздействието на продукта върху околната среда може да се определи във фазата на проектиране. ESPR ще изисква продуктите да бъдат дълготрайни, устойчиви, пригодни за ремонт и обновяване. Да се проектират така, че отделните части да се сменят лесно. Освен това ще трябва да бъдат и удобни за рециклиране: да могат лесно да се разглобяват на съставните си материали в края на своя живот.
Въвеждането на цифровия продуктов паспорт също е част от европейската стратегия и предвижда всяка мебел, пусната на пазара в ЕС след 2028 г., да притежава уникален цифров идентификатор, който ще съдържа информация за произхода на суровините, наличието на вредни химикали, въглероден отпечатък на целия производствен цикъл, инструкции за разглобяване и рециклиране.
Що се отнася до нашите компании, смятам, че големите експортноориентирани предприятия вече се подготвят старателно. Те работят с големи европейски вериги, които вече започват да изискват тези данни. Тези фирми вече инвестират в софтуер за проследяемост, екологични сертификати и др.
Малките и средни предприятия, които обаче съставляват гръбнака на нашия бранш, са изправени пред сериозно административно и финансово изпитание. За тях събирането на данни от цялата верига на доставки ще бъде трудна задача, изпълнена с допълнителна бюрократична тежест.
Затова ние в Камарата сме се фокусирали върху осведомяване и ограмотяване на бранша. Работим активно и с Европейската конфедерация на мебелната индустрия (EFIC), за да гарантираме, че специфичните делегирани актове с правила ще бъдат реалистични за приложение и няма да доведат до непосилно оскъпяване на крайната продукция.