Архитектура, дизайн и идентичност на тазгодишното Лондонско биенале
London Design Biennale 2025 отново се превърна в сцена на архитектурни и дизайнерски иновации, като прилече участници от 35 държави през тази година. От „живи“ материали, отглеждани чрез биотехнологии, до AI-анимирани инсталации и архитектурни форми от традиционна японска хартия, форумът очерта новите тенденции, които ще оформят бъдещето на устойчивия дизайн. Вижте кои проекти спечелиха престижните отличия и как съвременните технологии и културното наследство се срещат в едно голямо световно събитие.
Текст: Списание СТРОИТЕЛИ
По време на петото издание на London Design Biennale, проведено от 5 до 29 юни тази година в историческите зали на Somerset House, международната платформа за дизайн представи впечатляващо съчетание от творчески идеи, критичен диалог и културна рефлексия. Форумът поведе участници и посетители през многопластово изследване на идентичността, емоцията, наследството и връзката с природната среда, насочвайки вниманието към скритите пластове в обектите, системите и пространствата, които оформят ежедневието ни.
С участието на 35 национални и кураторни павилиона и съпътстваща програма от лекции, живи изпълнения и дискусии, биеналето се превърна в значим център за обмен на идеи не само в сферата на дизайна, но и в устойчивата архитектурна мисъл и глобалната културна комуникация. То не просто представи нови концепции, а се утвърди като катализатор за визии, които ще оформят бъдещето на естетичното и устойчиво градско развитие.
История и развитие
Лондонското биенале по дизайн е създадено през 2016 година с амбицията да се превърне в глобална платформа за обмен на идеи между дизайнери, архитекти, художници и иноватори от цял свят. Още от първото си издание то събира национални и тематични участия, които изследват връзката между дизайна и съвременните обществени, технологични и екологични предизвикателства. Организирано в емблематичните пространства на Somerset House, събитието бързо се утвърди като един от най-влиятелните форуми за представяне на нови концепции и създаване на международни партньорства.
Всяко издание се ръководи от нов художествен директор и поставя специфична тематична рамка, която насочва експозициите и кураторските решения. Това дава възможност за динамично развитие и постоянно обновяване на съдържанието, като се насърчава интердисциплинарният подход и експериментирането с материали, технологии и форми. През годините биеналето е представяло теми като „Емоционални състояния“ (2016), „Реформа“ (2018), „Резонанс“ (2021) и „Свързване“ (2023), всяка от които е отразявала актуалните глобални тенденции и дискусии, поставяйки акцент върху социалната и културната роля на дизайна.
Под художественото ръководство на д-р Самюел Рос, тазгодишното издание на London Design Biennale беше обединено от темата „Surface Reflections“, която предложи многопластов прочит на връзката между външния облик и вътрешното съдържание в дизайна и архитектурата. Концепцията разглеждаше „повърхността“ не само като физически слой, но и като носител на културни, емоционални и социални значения, приканвайки участниците да изследват как видимото и скритото взаимно се оформят. Подходът на д-р Рос насърчи експерименти с материали, технологии и пространствени решения, които едновременно демонстрират визуална изразност и критично мислене за устойчивостта, идентичността и културното наследство. Темата се превърна в отправна точка за богат диалог между дизайнерите, архитектите и публиката, показвайки, че съвременният дизайн може да бъде не само естетически въздействащ, но и социално ангажиран, екологично отговорен и дълбоко свързан с контекста, в който се създава.
Отличия на London Design Biennale
В рамките на официална церемония на 6 юни, проведена в Somerset House, журито от водещи експерти отличи водещите постижения сред представените проекти. Присъдени бяха три основни медала: за цялостен принос, за най-успешна интерпретация на темата „Surface Reflections“ и за изключителен дизайн. Към тях се добави четвърти медал, определен чрез гласуване на публиката, който беше обявен по време на специална вечер на 27 юни.
Наградата за цялостен принос получи проекта URNA от Малта. Проектът на Полша спечели медала за най-вдъхновяваща интерпретация на темата „Surface Reflections“, използвайки традиционни техники на дърворезба за създаване на серия от детайлни дървени орнаменти. Инсталацията визуализира концепцията за чакането като социално и културно явление, представяйки го в материална форма и насочвайки вниманието към начина, по който възприемаме и преживяваме времето. Медалът за изключителен дизайн беше присъден на оманския павилион, който съчетава традиционни керамични техники с модерни технологии. Инсталацията представя обекти, реагиращи на присъствието на посетителите чрез вградени сензори и дигитални елементи, като поставя акцент върху съхраняването на културната памет и въпросите за сигурността и достоверността на информацията в съвременната дигитална среда.
Инсталацията Hæirloom: Ollantaytambo’s Weavers, представена от Перу, спечели медала, определен чрез гласовете на посетителите, което е признание за неговото силно емоционално и визуално въздействие. Павилионът проследява трансформацията на човешка коса като отпадъчен материал в дизайнерски изделия, които подчертават традиционното майсторство на тъкачките от Андите. Чрез съчетаването на фотографска изложба, документално видео, арт текстил и дискусия, проектът показа устойчива, социално значима и естетично издържана форма на дизайн, основан на наследена техника и женско предприемачество.
Журито на London Design Biennale 2025 присъди специално признание на два проекта, отличили се с иновативен подход и силно съдържателно послание. Нигерийският „Hopes and Impediments“ изследва културното наследство на общността Лейджа чрез комбинация от картография, звукове и тактилни експонати. Експозицията позволява на посетителите да възприемат информацията едновременно визуално, слухово и чрез допир. Този мултисензорен подход има за цел да съхрани и предаде специфичната история, традиция и идентичност на Лейджа, като същевременно демонстрира потенциала на дизайна да съхранява и интерпретира културната памет. Вторият отличен проект, „Living Assembly: Building with Biology“, е разработен от екип на Northumbria University и Bartlett School of Architecture, UCL, и представя архитектурни елементи, създадени чрез биологични процеси, за който продължаваме да разказваме в следващата част на статията.
Биодизайн и живи материали
Експерименталната инсталация „Living Assembly: Building with Biology“, създадена от екип учени от Northumbria University и Bartlett School of Architecture, UCL, изследва бъдещето, в което материалите не се конструират, а се „отглеждат“. Посетителите бяха свидетели на „живи“ панели, получени чрез микроби и гъбички, включително материали като мицели, биоцелулоза и бактерио-латекс, които самостоятелно се формират и реагират на средата.
Някои от прототипите демонстрираха изключителна иновативност, като например бактерии, създаващи калциев цемент, който улавя въглерод, биологични керамики, обогатени с „добри“ бактерии за здравословна вътрешна среда, форми от биоцелулоза, растящи чрез задаване на аерация, и бактерии-латекс, които променят форма при промяна на влажността. Всичко това ни насочва към бъдеще, в което сградите не само съществуват, но и дишат, „самолекуват“ се и активно взаимодействат с околната среда. Показаните инсталации са не само футуристична фантазия, а реална перспектива за устойчивост и архитектурна трансформация. Освен естетическа стойност, тези разработки предлагат решения, които намаляват въглеродния отпечатък, намаляват нуждата от традиционни строителни материали и отварят път към сгради, които растат, адаптират се и са здравословни за обитателите си.
Фототропична архитектура
Едно от най-иновативните решения в биодизайна, представени тази година - Prototree, също акцентира върху това как архитектурата може да се „отглежда“, а не да се строи. Проектът ползва биоцелулоза, създавана от бактерии, синтезиращи материал от земеделски отпадъци и реагиращи на светлинни градиенти. В резултат материалът образува уникални „листни“ форми, насочени към най-осветените точки, създавайки динамична структура, формирана от природната логика на светлината. Проектът демонстрира, че сградите или инсталациите на бъдещето могат сами да откликват на условия като осветеност и движение на слънцето, създавайки архитектурни обекти, които „живеят“ и се развиват прецизно спрямо контекста. Това е израз на естетическа, технологична и устойчива революция, която разширява възможностите на биодизайна в съвременната архитектура.
Материали, формирани от микроорганизми
Инсталацията "Stone That Grows" предложи радикално преосмисляне на строителните технологии, като представи материал, формиран чрез биологична обработка, вместо традиционното минно или промишлено производство. В рамки, пълни с пясък, специално подбрани бактерии се грижат за образуването на калциев карбонат. Тази задача, която природата обикновено извършва за милиони години, тук е ускорена до седмици. Получените структури със сложни форми демонстрираха как биомеханичната формация може да даде началото на "растящо строителство" с много по-нисък въглероден отпечатък.
В същото време "Stone That Grows" е предлага и друга авангардна концепция. Материалите, формирани чрез микроорганизми, могат да реагират на зададени параметри и контекст, като се оформят според конкретното място, форма и зададени условия. Те могат да изграждат адаптивни конструкции, които се намират в синергия с природата.
Интерактивни рециклирани отпадъци
Инсталацията „THE WASTIVE“ представя трансформацията на производствени отпадъци в динамични обекти, които реагират на присъствието на посетителите. Елементите са създадени от остатъчни материали, включително пластмаса, прах и фрагменти от 3D печат, и са окачени в пространството с интегрирани малки моторни механизми и сензори за движение. При засичане на приближаване, механизмите активират бавни, вълнообразни движения, чиято кинематика наподобява ритъма на морска повърхност.
Всяка форма е проектирана така, че да поддържа баланс между лекота и структурна стабилност, като механичните компоненти са дискретно интегрирани в конструкцията. Синхронът между движението и осветлението създава плавни промени в обемите и сенките, а звуковата среда усилва ефекта на „оживяване“. Инсталацията демонстрира как отпадъчните материали от високотехнологични процеси могат да бъдат реинтерпретирани и интегрирани в интерактивен архитектурен и дизайнерски контекст, без да се губи връзката с тяхната индустриална природа.
Архитектурни обеми от хартия
Инсталацията „Paper Clouds“ представя серия от обемни форми, изработени от японска хартия Washi, окачени в пространството на стълбището на Somerset House. Всеки елемент е с приблизителен диаметър около метър, дебелина между 10 и 15mm и тегло около половин килограм. Тази ниска маса позволява безопасно монтиране без структурно натоварване на историческата сграда. Washi се произвежда ръчно от влакна на растения като японска черница и други. Дългите растителни влакна осигуряват висока механична устойчивост, гъвкавост и устойчивост на скъсване, което прави материала подходящ за формиране на сложни, но стабилни конструкции.
Изграждането на инсталация като „Paper Clouds“ включва оформяне на влажната хартия върху CNC-изрязани форми. Материалът се моделира ръчно, докато придобие желаната куполообразна геометрия, която след изсушаване запазва стабилна и лека структура. Готовите елементи се отделят от матриците и се окачват с тънък златист конец. Към визуалното въздействие е добавен и звуков елемент, включващ запис на движението на хартия по човешка кожа, възпроизвеждан чрез високоговорители, което допълва сетивното възприятие на инсталацията.
Интеграция на изкуствен интелект
Румънският павилион представи инсталация, която интегрира изкуствен интелект за анимиране на дизайнерски решения. Чрез AI алгоритми, визуалните елементи реагират в реално време на движението и присъствието на посетителите, превръщайки експозицията в динамична среда, в която статичните обекти придобиват нова, „жива“ форма. Интерактивността е заложена не само като технологичен ефект, а като съществен елемент от концепцията, която изследва начина, по който дигиталните технологии могат да обогатят и трансформират физическите материали. Тази форма на технологична интеграция подчертава възможностите за разработване на интелигентни интериорни концепции, в които съдържанието и обликът се адаптират към контекста и взаимодействието с хората.
Технологични и иновационни тенденции
Изложените проекти на London Design Biennale 2025 показаха, че архитектурата и интериорният дизайн все по-често се ориентират към решения, базирани на биологични процеси, адаптивни материали и интелигентни технологии. Наблюдава се ясно изразена тенденция за използване на живи и растящи материали като мицел, бактериална целулоза и биологични керамики, които не само намаляват екологичния отпечатък, но и предлагат функционалности като самовъзстановяване, регулиране на микроклимата и улавяне на въглерод. Това отваря нови възможности за проектиране на сгради, които реагират на околната среда в реално време.
Друг значим акцент е интеграцията на сензорни и интерактивни технологии в архитектурните и дизайнерски решения. Проекти като „THE WASTIVE“ демонстрират как отпадъчните материали могат да бъдат трансформирани в динамични обекти, реагиращи на движението и присъствието на хората. Подобни подходи разширяват приложението на рециклираните ресурси и ги превръщат в активен елемент на пространството, който едновременно изпълнява естетическа и комуникационна функция.
Иновациите при материалите са допълнени и от технологични методи за прецизно формообразуване, започващи от CNC обработки до биоинженерни процеси, които позволяват създаването на леки, здрави и сложни конструкции. Това е особено видно при проекти като „Paper Clouds“, където традиционни материали са обработени с високотехнологични методи, постигащи висока степен на структурна стабилност и визуален ефект при минимално натоварване върху сградната конструкция.
В резултат, тенденциите, очертани от тазгодишното издание, ясно показват, че бъдещето на архитектурата и интериорния дизайн е в комбинирането на устойчиви материали, биотехнологии и интелигентни системи. Така се създават пространства, които не само отговарят на естетическите и функционалните изисквания на съвремието, но и предлагат адаптивност, дълготрайност и минимално въздействие върху околната среда.